Хамбург (), или Свободният и ханзеатски град Хамбург (Freie und Hansestadt Hamburg), е вторият по големина град в Германия (след Берлин) и седми в Европейския съюз, както и най-големият град в ЕС, който не е столица. Разположен е на река Елба, над нейното вливане в Северно море. В Хамбург се намира най-голямото морско пристанище в страната и трето по площ и брой обработени контейнери (до 2009 г. на второ място) в Европа след Ротердам и Антверпен. Той е главен град и една от шестнадесетте провинции на Германия. Заради голямото значение на пристанището за цялата страна, в Германия градът често е наричан „Врата към света“. Хамбург е един от основните индустриални центрове на Германия – там се намират фабриката на Airbus (втори по големина самолетостроителен завод в Европа и трети в света след Сиатъл и Тулуза), корабостроителницата Blohm + Voss, централата и цехове за производство (на Nivea и Tesa) на производителя на стоки за широка употреба Beiersdorf, германската централа на Philips, най-големият медодобивен завод в Европа Arubius, едната от двете фабрики за рояли и пиана Steinway & Sons, компанията за писалки Montblanc, пивоварната Holsten, германската централа на производителя на стоки за широка употреба Unilever, лидерите в производство на кари и складова техника Still и Jungheinrich и др. Градът е и един от най-големите медийни центрове в страната – оттук се излъчват новините на държавната телевизия ARD, тук се намира централата на радиотелевизионната компания NDR, седалището на най-голямата германска информационна агенция DPA, най-голямото издателство в Европа Gruner + Jahr и едни от най-големите издателства в Германия Spiegel-Verlag, Zeit-Verlag, хамбургският клон на Axel Springer SE (тези издателства притежават около половината от периодичната преса, продавана на територията на цяла Германия – вестниците Die Zeit, Financial Times Deutschland, Die Welt и Bild (чиито редакции са в Хамбург съответно до 1993 и 2008 г., както и списанията Der Spiegel, Stern, Auto Bild, Sport Bild, Computer Bild и др.), централите на множество международни рекламни агенции, германската централа на Warner Music Group и др.
Девизът на Хамбург е Libertatem quam peperere maiores digne studeat servare posteritas („Нека свободата, която са извоювали предците, да се запази за следващите поколения“).
География Площта на града е 755 km². Най-високата точка в провинцията е Хаселбрак с височина 116 m. Хамбург е разположен в Северногерманската равнина, на мястото, на което реките Алстер и Биле се вливат в Елба. Разстоянието от Хамбург до устието на Елба е 110 km.
В центъра на града Алстер е изкуствено преградена и образува едноименно езеро, разделено на две части. Многобройните реки и канали на територията на Хамбург се пресичат от над 2500 моста. Това прави Хамбург града с най-много мостове в Европа – повече от Амстердам, Венеция и Лондон, взети заедно.
Днешните граници на града датират от 1 април 1937 г. Към територията на Хамбург принадлежат островите Нойверк, Шархьорн и Нигехьорн, както и националният парк Хамбургишес Ватенмеер.
Реки Алстер, притоци: Вандзе, Айлбек, Остербек, Голдбек, Тарпенбек, Изебек, Лотбек, Колау Елба, Долна Елба (Северна и Южна Елба, Кьолбранд, Райерщийг, Рете), Дове Елба, Гозе Елба Биле Есте
Флотбек Зееве
Възвишения Хаселбрак (116,2 m) Бауерберг (91,6 m) Тафелберг (82 m) Райерберг (79,2 m) Алтер Мюлберг (76 m)
Административно устройство Хамбург има седем административни района:
Район Жители Площ Център 238 257 (2009) 107,1 km2 Алтона 246 936 (2009) 78,3 km2 Аймсбютел 248 233 (2009) 50,1 km2 Север 283 246 (2009) 57,8 km2 Вандсбек 408 032 (2000) 147,5 km2 Бергедорф 118 789 (2009) 154,8 km2 Харбург 200 134 (2009) 161 km2
Всеки район се състои от няколко квартала, като общият брой на кварталите в Хамбург е 104.
Климат Климатът в Хамбург е мек и влажен. Най-топлият месец е юли (средна температура 17,4 °C), а най-студеният – януари (1,3 °C). Температури от порядъка на 30 – 33 °C не са рядкост. Средното количество валежи на година е 774 mm. През средно 52 дни годишно над града се спуска мъгла.
История
Първите заселници на територията на днешен Хамбург идват през 4 век пр. Хр.
През 810 г. Карл Велики построява църква, чиято цел е да покръсти езическия север. Година по-късно е построена крепостта Хамабург, за да предостави защита както на църквата, така и на населението. През 831 г. Луи Благочестиви създава епархия, която скоро след това се превръща в архиепископия. Хамбург е превзет последователно от викингите (845 г.) и ободритите (915 г.)
По време на владението на шаунбургските графове (Адолф Първи: 1111 – 1130; Адолф Втори: 1130 – 1164; Адолф Трети: 1164 – 1203) Хамбург изживява подем в развитието си. По крайбрежието са издигнати диги и много хора се заселват в тези райони. Граф Адолф Трети основава търговско селище на западния бряг на Алстер. На 7 май 1189 г., в знак на благодарност за подкрепата на кръстоносните походи, Фридрих Барбароса дарява града с няколко привилегии, между които и правото на безмитна търговия и корабоплаване до Северно море.
През 14 век Хамбург става един от съоснователите на търговския съюз Ханза. През 1558 г. отваря врати една от първите немски търговски борси. През 1529 г., по време на Реформацията, Хамбург приема лутеранството. Културният разцвет на града се състои през 17 и 18 век. Хамбург остава един от най-важните търговски центрове на Северна Германия и след разпада на Ханза, по време на Просвещението и Индустриализацията.
В своята богата история Хамбург е бил под датско владение, част от Свещената Римска империя и столица на департамента Буш де л'Елб по време на френското владение. През 1815 г. Хамбург става част от Германския съюз, а през 1867 г. – член на Северногерманския съюз. През 1871 г. се присъединява към Германската империя.
В началото на 20 век Хамбург се превръща в космополитен град, базиран основно на търговията с цял свят. По това време „Hamburg-America Line (HAPAG)“ става най-голямата презатлантическа параходна компания. В града са централите и на други параходства, с линии до Южна Америка, Африка, Индия и Източна Азия. Хамбург е пристанището, от което много германци и източноевропейци се отправят към Новия свят. След като е победена през Първата световна война, Германия изгубва колониите си, което означава и загубата на много от търговските пътища на Хамбург.
Значителни и трагични събития от по-ново време са големият пожар (1842), епидемията от холера (1892), бомбардировките по време на Втората световна война (55 000 убити), наводнението през 1962 г.
Население Населението на Хамбург през 2010 г. е 1 786 000 жители. Плътността на населението е 2366 жители/km².
През 17 век Хамбург става най-големият немски град. През 1787 г. броят на жителите надвишава 100 000, което превръща Хамбург в голям град. Малко преди Втората световна война Хамбург има почти 1,7 милиона жители. Градът е най-многолюден през 1964 г. – 1,9 милиона, но поради субурбанизирането броят на жителите рязко спада до 1,6 милиона през 1986 г. Оттогава броят на жителите отново започва да се покачва, като към 2015 г. възлиза на почти 1,8 милиона, а според прогнозите в следващите двадесет години ще мине двумилионната граница.
Година Жители 950 500 1200 1500 1300 5000 1430 16 000 1650 60 000 1750 75 000 1787 100 000 1800 130 000 1811 107 000 1858 171 000 1867 225 100 1875 264 675 1885 305 690 Година Жители 1895 625 552 1900 768 000 1910 931 035 1917 811 908 1939 1 711 877 1945 1 350 278 1956 1 751 289 1964 1 857 431 1978 1 857 431 1986 1 571 267 1989 1 626 220 1997 1 704 731 2005 1 743 627 Население 31 декември 2004 Жители с постоянен адрес 1 734 830 мъже 843 580 жени 891 250 немци 1 490 429 мъже 714 518 жени 775 911 чужденци 244 401 мъже 129 062 жени 115 339
Езици До средата на 19 век основният език в Хамбург е долнонемският. През средата на 20 век той почти напълно излиза от употреба и е заменен от горнонемския, на чиято база е съвременният книжовен немски език. Въпреки това има хора, които могат да говорят на типичния хамбургски „платдойч“. Този диалект намира употреба и в литературата, както и в театрални постановки. Вследствие на заселването на много чужденци в периода от шейсетте години насам, в Хамбург могат да се чуят най-различни езици, предимно английски, португалски, турски, кюрдски, руски и полски.
Религия От Реформацията Хамбург е основно евангелистки-лутерантски град. В последно време обаче евангелистката църква започва да губи влиянието си, а римокатолицизмът укрепва позициите си.
От 2007 г. в Хамбург съществува Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“.
Чужденци
Брой и произход на част от чужденците в Хамбург към 31 декември 2024 г.: Страна Численост 46 058 36 258 31 776 26 975 17 385 14 165 12 258 12 248 10 665 10 574 9 864 9 754 9 208 9 004 8 184 7 537 6 885 6 561 6 268 6 053 4 961 4 875 4 396 4 326 4 267 4 227 4 179 3 555 3 373 2 966 2 925 2 856 2 610 2 000 1 957 1 876 1 763 1 717 1 703 1 645
Политика
Изборите през 2001 г. слагат край на 44-годишното управление на Социалдемократическата партия (SPD). Начело на сената застава тройна коалиция, съставена от Християн-демократическия съюз (CDU), Офанзивата за правов ред на Роналд Шил (Offensive D) и Свободната демократическа партия (FDP), а Оле фон Бойст е избран за кмет. През декември 2003 г. коалицията се разпада, новите избори през февруари 2004 г. са спечелени от Християндемократическия съюз с абсолютно мнозинство, а Оле фон Бойст бива преизбран.
В Хамбург има 100 консулства на различни държави, което го нарежда на второ място в света по този показател след Хонгконг.
Побратимени градове Хамбург поддържа партньорски отношения с осем града от цял свят:Hamburg und seine Städtepartnerschaften
Санкт Петербург (Русия) от 1957 г. Марсилия (Франция) от 1958 г. Шанхай (Китай) от 1986 г. Дрезден (Германия) от 1987 г. Леон (Никарагуа) от 1989 г. Осака (Япония) от 1989 г. Прага (Чехия) от 1990 г. Чикаго (САЩ) от 1994 г. Дар ес Салаам (Танзания) от 2010 г.
Култура и забележителности Опера, театър, мюзикъл
Първата обществена опера в Германия отваря врати в Хамбург на 2 януари 1678 г. Първоначално операта се помещава в скромна дървена сграда. По-късно на няколко метра от нея е построена нова сграда, на място, на което операта се помещава. По време на въздушните нападения през Втората световна война сградата понася тежки поражения. През 1955 г. на мястото на руините е издигната новата сграда на операта. Днес операта е известна по цял свят. Тук Монсерат Кабайе започва световноизвестната си кариера. Множество други звезди като Лучано Павароти и Мария Калас също са гостували на операта.
В Хамбург има два държавни (Deutsches Shauspielhaus (1900) и Thalia Theater (1842)) и много частни театри. Българският режисьор Теди Москов редовно гастролира в Хамбург със свои постановки.
Хамбург се счита за германската столица на мюзикълите. Тук за първи път в страната е изигран „Котките“ на Андрю Лойд Уебър. Актуалните представления са „Цар Лъв“, „Mamma mia!“ и „Мръсни танци“. Наред с тях се играят и множество по-малки известни мюзикъли.
Медии В Хамбург има почти 15 000 фирми, работещи в сферата на пресата, печата, радио и телевизионните медии, музиката, киноиндустрията, мултимедията, рекламата. В тях работят около 62 000 души. Това превръща Хамбург в най-важния германски център на медиите.
Седалищата на много от големите немски издателства се намират в Хамбург: Spiegel-Verlag (списание Spiegel), Axel Springer Verlag (в-к Bild, в-к Die Welt, списания Auto Bild, Computer Bild и др.), Gruner + Jahr (списания Stern, Brigitte, Gala, National Geographic и др.), Bauer Verlagsgruppe (списание Bravo), Hubert Burda Media (списания Bunte, Focus, Playboy и др.) и Jahreszeiten-Verlag. Местните вестници са Hamburger Abendblatt, Hamburger Morgenpost, BILD Hamburg. Почти половината от общогерманската преса се произвежда в Хамбург. Седалището на агенция DPA също се намира в този град.