Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския, Одринския и Цариградския вилает в края на XIX век и началото на XX век. В програмните документи на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване на член 23-ти от Берлинския договор, за предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско. Предвидено е двете съседни области да се обособят в самостоятелна териториална единица в рамките на империята, като в нея следва да бъдат проведени административни и политически реформи с оглед на подобряване на условията за живот на християнското население там. По време на Войните за национално обединение тези официални лозунги са изоставени. Различните крила в организацията се маргинализират и на практика служат като придатък към Българската армия. Те подкрепят активно действията ѝ, като целта им е завоюване на възможно най-големи дялове от Македония и Тракия и евентуалното им присъединяване към Царство България.

Създаване, структура, териториален обхват и финансиране

Предистория След подписването на Берлинския договор населението в Македония и Одринско остава под османско владичество. Още тогава били направени първите опити за създаване на трайна революционна структура – комитетите „Единство“, но те били неуспешни. Основаването на Българския таен централен революционен комитет през 1885 г. имало за първоначална цел освобождението на Македония от османска власт. В действителност обаче била постигната по-лесната цел – обединението на Източна Румелия и Княжество България. Впоследствие започнали да възникват и други революционни групи и кръжоци, които да подготвят революционното движение в Македония и Одринско. Първият опит за създаване на такава организация бил направен в Пловдив през 1889 – 1890 г. от Пере Тошев и Андрей Ляпчев, бивши членове на БТЦРК. Междувременно сред учениците на Солунската българска мъжка гимназия действал Таен революционен кръжок, ръководен от Гоце Делчев. През 1891 г. Дамян Груев и Петър Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Те създават в София тайно младежко дружество, наречено „Дружба“. Целта на дружеството според Попарсов била:

На следващата година, след завършване на образованието си, те се прибират в Македония, където стават екзархийски учители. Дейност, подобна на тяхната, развива в Солун Иван Хаджиниколов, който е български учител там. През 1892 г. той се среща в София с Гоце Делчев, който вече е юнкер във военното училище, и двамата съгласуват намеренията си за организиране на въоръжена борба. След завръщането си в Солун Хаджиниколов започва да търси хора за осъществяване на своя проект.

Основаване

Така на 23 октомври 1893 година в Солун шестима български интелектуалци основават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на учредителен конгрес, се събират доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Антон Димитров. Срещата се провежда, без да се водят протоколи и без да се избира първоначално ръководство. Решено е една от основните задачи редом с борбата за освобождение да бъде противодействието срещу ширещите се сръбска и гръцка пропаганди. Според Попарсов първоначално групата била наречена „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор“.Пандев, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878 – 1903, стр. 76 На ново събрание на същата група, проведено пак в Солун в началото на 1894 година, присъстващите вече имали под ръка екземпляр от „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, в който били публикувани Уставът и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Те я взимат като образец за първия устав на организацията. Изработването му е възложено на Попарсов. Според Татарчев

Консолидирането на организацията станало на Ресенския конгрес през лятото на 1894 г. Одобрен е новият Устав. Започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и „Бунтовник“ и се изготвя вътрешен правилник на местните революционни комитети. В началото организационната работа върви бавно. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора. Особено внимание се отделя на учениците от Солунската гимназия, повечето от които през следващите години стават пропагандатори на националнореволюционната идея. След първите плахи стъпки ВМОРО бързо започва да набира сили, като особено силен тласък на вътрешната организация дава извършената Четническа акция на Македонския комитет от 1895 година. Иван Хаджиниколов признава, че използват акцията за агитационно средство сред местното население:

Според Христо Татарчев Одринско отначало не влиза в програмата на организацията, но по-късно основателите стигат до заключението, че и тази област трябва да съставя част от революционна дейност. Решението за това се взема в края на 1895 г. и започва да се прилага в действие през 1896 г. Тогава Даме Груев възлага на Христо Коцев, учител в Одринската българска мъжка гимназия, да започне там изграждането на комитетска мрежа. Коцев и Павел Генадиев, тогава учител в Лозенград, създават Одринския революционен комитет.Freedom or Death, The Life of Gotsé Delchev, by Mercia MacDermott, Journeyman Press, London & West Nyack, 1978, стр. 230

Наименование В различни периоди от своето съществуване организацията носи различни имена. Първото ѝ официално име от устава от 1894 г. не е известно със сигурност. Съществува предположение, че то е било Македонска революционна организация (МРО) или по-скоро Македонски революционни комитети (МРК).Исторически преглед, том 25, издание на Българското историческо дружество, Институт за история на БАН, 1969 г. стр. 79Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878 – 1903, Константин Стоянов Пандев, Издател Гутенберг, 2000, стр 84 Така твърди Христо Татарчев в спомените си, в които подчертава, че не помни ясно първото име на организацията. Той пояснява също, че определението „български“ е отпаднало от името на организацията, след приемането на втория устав през 1896 г. С това на практика той си противоречи, понеже не е възможно първото уставно име да е МРО, а определението „български“ да е отпаднало от него 2 години по-късно. Според първия запазен устав, името ѝ е Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). Някои изследователи приемат, че това всъщност е първото официално име на организацията и този устав е от 1894 г.,Писма и други материали, Гоце Делчев – Дино Г.Кьосев, Изд-во на Българската академия на науките, 1967, стр. 21 – 24 а други го датират от 1896 г.Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878 – 1903 / Константин Стоянов Пандев, Гутенберг, 2000 г. стр. 140 – 141 Вероятно през 1896 г., или според други през 1902 г., с цел привличането и на другите народности в Македония и Одринско, тя е наречена Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и определението български отпада от устава.Известия на Института за история, т. 24, 1979, стр. 89Според Илия Докторов: ...В началото организацията беше националистическа. В редовете ѝ се приемаха само българи с доказана честност. Това положение бе до 1896 г., когато в първите дни на м. август в гр. Солун стана един вид конгрес…. През 1905 г., за да се демонстрира по-голяма самостоятелност от София, името е променено на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).Duncan Perry The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893 – 1903, Durham, Duke University Press, 1988. pp. 40 – 41, 210 n. 10Macedonia and the Macedonians: a history, Andrew Rossos, Hoover Press, 2008, ISBN 0-8179-4882-1, стр. 300The national question in Yugoslavia: origins, history, politics, Cornell Paperbacks, Ivo Banač, Cornell University Press, 1988, ISBN 0-8014-9493-1, стр. 315Пандев, К. „Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание“, Исторически преглед, 1969, кн. I, стр. 68 – 80Encyclopedia of the age of imperialism, 1800 – 1914, Carl Cavanagh Hodge, Greenwood Publishing Group, 2007, ISBN 0-313-33404-8, p. 442R. J. Crampton, East European Monographs, 1983, ISBN 0-88033-029-5, стр. 236Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, стр. 53Fikret Adanir, Die Makedonische Frage: ihre entestehung und etwicklung bis 1908., Wiessbaden 1979, p. 112

Структура, организация, териториален обхват През 1896 г. на Солунския конгрес са взети важни решения. Териториите, в които действа организацията, са поделени на революционни окръзи и околии. Проектирани са седем революционни окръга: Солунски, Битолски, Скопски, Одрински, Струмишки, Щипски и Серски. Така на практика територията, която организацията обхваща, се простира от Черно море на изток до Охридското езеро на запад и от границата на Княжество България на север до Бяло море на юг. Тази зона обхваща днешните географски области Източна Тракия, Западна Тракия, южната периферия на Северна Тракия и Македония. По-специален статут е имала столицата Цариград, където Димитър Ляпов изгражда автономен революционен комитет, получил правото да общува директно с Централния комитет. След Солунския конгрес Цариградският комитет губи самостоятелността си и се влива в състава на Одринския революционен окръг. Предвиденият Щипски окръг не се сформира, а територията му впоследствие е придадена към съседните окръзи.

Конгресът избира и органи, наречени ръководни тела, които са овластени да ръководят окръзите и околиите. Възложено е да се изработят нов Устав и Правилник на организацията, а тя е преименувана на Български македоно-одрински революционни комитети. Най-ниското ниво на организацията съставляват селските и градските комитети, чиито членове избират околийски комитети. Те отговарят пред окръжните комитети, които са пряко подчинени на Централния комитет. Връзката между комитетите се осъществява от тайна поща. Всеки революционен комитет създава тайна полиция. Решенията се вземат стъпаловидно от горе надолу в йерархията, като терористите и четите на ВМОРО получават нареждания и действат след одобрение от местните началства. Избрани са нов Централен комитет със седалище в Солун и Задгранично представителство със седалище в София. Гоце Делчев, който е член на организацията от 1894 г., а междувременно работи като екзархийски учител, на конгреса бива избран за задграничен представител в София и постепенно се оформя като фактическият ръководител на организацията. Между 1895 и 1897 г. организацията действа предимно чрез терористични градски групи, но под ръководството на Гоце Делчев от 1896 г. се пристъпва към изграждане на четническия институт по модела на БРЦК. Така в Македония започва да действа първата нелегална агитационно-организационна чета на българския офицер Михаил Апостолов – Попето.Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр. 115 След него се появяват и четите на Марко Лерински и Христо Чернопеев.

Финансиране