Емил Щайгер () е швейцарски професор по германистика в Цюрихския университет.

Биография Роден е на 8 февруари 1908 г. в Кройцлинген, Швейцария. Отначало следва теология, но след това се премества в специалностите германистика и класическа филология. След години на обучение и специализации в Женева, Цюрих и Мюнхен, през 1932 г. защитава в Цюрих дисертация на тема „Анете фон Дросте-Хюлзхоф“. През 1934 г. се хабилитира в Цюрихския университет с труд върху Шелинг, Хегел и Хьолдерлин. През 1943 г. е назначен за редовен професор.

Умира на 28 април 1987 г. в Хорген, Швейцария, на 79-годишна възраст.

Научна дейност Истинското значение на Щайгер се основава на четири негови широко акламирани изследвания – Времето като събуждащо въображението на поета (1939), Основни понятия на поетиката (1946), Изкуството на интерпретацията (1955) и изследването върху Гьоте в три обемисти тома (1952 – 1959).

През 40-те години на ХХ век Щайгер се превръща в един от най-известните немскоезични литературоведи. Той има значителен принос за превръщането на т.нар. иманентно тълкуване за определен период от време във водещ метод в германистиката (въпреки че сам се противопоставя на това определение на метода си).

Прочува се далеч извън Цюрихския университет със своите 11-часови лекции, на които идват ентусиазирани студенти, както и представители на литературната общественост от цяла Европа. В същото време Щайгер е известен преводач от древни и съвременни езици и превъплъщава на немски текстове от Есхил, Софокъл, Еврипид, Виргилий, Тасо, Полициано и Милтън. Като войнствен театрален и музикален критик, както и като автор на фейлетони, влияе върху културния живот в Цюрих в продължение на десетилетия.

През 1966 г. в речта си при получаването на литературната награда на град Цюрих Щайгер предизвиква истински скандал. В тази реч, озаглавена „Литература и публичност“, Щайгер отправя яростна критика към съвременната литература, а сред конкретните имена, които олицетворяват упадъка ѝ посочва Макс Фриш. Този скандал хвърля сянка върху репутацията на Щайгер и с него славата му започва да залязва. Неговите прокарващи пъртини изследвания постепенно се оказват в забрава, въпреки че от многобройните му ученици няколко се превръщат в известни изследователи, съхраняващи името му: Петер Сонди Петер фон Мат (през 1976 г. наследява Щайгер като професор) Бернхард Бьошенщайн Карл Песталоци Беда Алеман Херман Бургер Елизабет Ендрес

Признание 1962 – награда „Готфрид Келер“ 1966 – награда „Зигмунд Фройд“ за научна проза 1966 – награда за литература на град Цюрих 1975 – австрийското държавно отличие за наука и изкуство

Произведения Annette von Droste-Hülshoff (Анете фон Дросте-Хюлсхоф), дисертация, 1933 Der Geist der Liebe und das Schicksal. Schelling, Hegel und Hölderlin (Духът на любовта и на съдбата. Шелинг, Хегел и Хьолдерлин), 1935 Die Zeit als Einbildungskraft des Dichters. Untersuchungen zu Gedichten von Brentano, Goethe und Keller (Времето като събуждащо въображението на поета. Изследвания върху Брентано, Гьоте и Келер), 1939 Adalbert Stifter als Dichter der Ehrfurcht (Адалберт Щифтер като поет на благоговението), 1943 Meisterwerke deutscher Sprache aus dem 19. Jahrhundert (Шедьоври на немския език от 19 век), 1943 Grundbegriffe der Poetik (Основни понятия на поетиката), 1946 Musik und Dichtung (Музиката и поезията), 1947 Goethe (Гьоте) (3 тома, 1952 и сл.) Die Kunst der Interpretation. Studien zur deutschen Literaturgeschichte (Изкуството на интерпретацията. Студии върху германската литературна история), 1955 Stilwandel. Studien zur Vorgeschichte der Goethezeit (Промяната в стила. Студии върху предисторията на Гьотевата епоха), 1963 Geist und Zeitgeist (Духът и духът на времето), 1964 Friedrich Schiller (Фридрих Шилер), 1967 Spätzeit. Studien zur deutschen Literatur, 1973 Gipfel der Zeit. Studien zur Weltliteratur. Sophokles, Horaz, Shakespeare, Manzoni (Хребетът на времето. Студии върху световната литература. Софокъл, Хораций, Шекспир, Манцони), 1979

Източници

Външни препратки Фонд на Емил Щайгер в Централната библиотека на Цюрих Christian Baertschi, Staiger, Emil, Historische Lexikon der Schweiz, 10 януари 2013 Emil Staiger, Zürich 1967 (видео), Institut für den Wissenschaftlichen Film (IWF) 1977

Категория:Швейцарски литературни теоретици Категория:Швейцарски литературни критици Категория:Швейцарски езиковеди Категория:Театрални критици Категория:Германисти Категория:Швейцарски преводачи Категория:Преводачи от латински език Категория:Възпитаници на Цюрихския университет Категория:Преподаватели в Цюрихския университет Категория:Носители на награда „Готфрид Келер“