Марко Перкович (), познат и с бойния си прякор "Томпсън" е хърватски музикант и основател на хърватската хардрок група Томпсън. През юни 2008 година Марко Перкович е определен за третия най-влиятелен човек в хърватския шоубизнес според списание Глобус.

На 5-ти юли 2025 година хърватинът и бандата му счупиха световният рекорд за най-голям концерт с платен вход, като успя да продаде 504027 билета за своя мегаконцет на Загребския хиподрум.

Биография

Ранни години и начало на кариерата Марко Перкович е роден през 1967 г. в Чавоглаве, по това време в Югославия, в семейството на Анте и Мария Перкович. По време на своето детство той рядко вижда своя баща, който е гастарбайтер в Германия и обикновено се прибира само за Коледа и Великден. Младият Марко завършва средното си образование в Сплит.

През 1991 г. Хърватия обявява своята независимост от Югославия и скоро след това избухва войната за независимост. Перкович се присъединява към Хърватската национална гвардия, където му дават американски автомат Томпсън, а оттам идва и неговият прякор, измислен от бойните му другари. По това време му се налага да отбранява родното си селище Чавоглаве и тогава той се вдъхновява да напише една от най-популярните песни по време на войната – Bojna Čavoglave („Батальонът 'Чавоглаве'“), откъдето започва и неговата музикална кариера.

Оригиналната версия на песента "Батальонът Чавоглаве" е всъщност около 15 минути, а текстът - до известна степен по-дълъг и различен от версията, която всички познават. Когато Марко Перкович изпява за пръв път песента сред бойните си другари, тя веднага се разчува по всички фронтове на войната. Така има и няколко версии на песента - в Имотски, в Бихач, както и в Сараево, така и на много други места по Хърватия и днешна Босна и Херцеговина, нападнати от сърбите.

На 31-ви декември 1991-ва песента е излъчена в радиоефира на Хърватското радио - Радио Сплит. Пет минути след радиопремиерата ѝ, Чавоглаве е ударено от сръбски огнехвъргачки.

"Чавоглаве", първи албум и хуманитарни концерти През 1992 г. Перкович провежда многобройни благотворителни концерти в цяла Хърватия и издава първия си албум - "Moli Mala" ("Моли се, мила"). В албума е включена и редактираната песен "Bojna Caoglave", както и някои от първите му хитове - "Zmija me za srce ugrizla" ("Змия ме ухапа за сърцето"), както и "Grkinja" ("Гъркиня"). Един от първите концерти, на които Томпсън пее, е концертът "Рок за Хърватска" във Франкфурт през 1992-ра, където Марко изпява своята вече емблематична "Батальон Чавоглаве". Интересно е, че тогава той още не е сформирал банда, а Дино Дворник излиза в подкрепа и застава на барабаните. Друг любопитен концерт е митинг-концерта на Хърватската партия на правата през 1992-ра, където "Чавоглаве" е изпълнена от Марко Перкович 16 поредни пъти.

Операция "Буря" и втори албум "Vrijeme Skoripiona" В края на 1994-та година издава втория си студиен албум - "Vrijeme Skorpiona" ("Времето на скорпионите"), в който албум най-силен отпечатък остава песента "Аница, Книнска Кралица" - символ на бъдещата операция "Буря" и освобождението на Книн. В албума са и песни като "Moj Grad" ("Моят град"), "Poljubi me" ("Целуни ме") и "Rosa" ("Роса"). През 1995 г. се завръща в редиците на армията – 142-ра Дърнишка бригада. Той е един от първите войници, които влизат в градовете Дърниш и Книн при Освобождението им в рамките на Операция „Буря“. За родолюбивите си песни, възпяващи славните моменти от Хърватската история и повдигащи бойния дух на войските й е набеждаван от Великосръбските шовинисти, комунистическите и другите леви кръгове за "неонацизъм".„Умри преди смъртта” – не и на Балканите

Следовенните години, "Geni Kameni" и "Vjetar s Dinare" (1995 - 2000) След войната Томпсън се завръща отново към музиката. Издава трети албум - "Geni Kameni" ("Гени каменни"), в който хит се превръща едноименната песен. Три години по-късно издава албумът "Vjetar s Dinare" ("Вятър от Динарите"), който отново връща неговата довоенна популярност с хитове като "Zaustavi se, vjetre" ("Спри се, ветре"), "Pukni, pusko" ("Пукни, пушко"), "Prijatelji" ("Приятели"), както и определяната за неофициален химн "Lijepa li si" ("Колко хубава си"), която в бъдеще става химн на футболните национали. Разбира се, дори и тя поражда противоречия сред левите кръгове, както и в съседна Босна и Херцеговина, поради споменаването на региона Херцег-Босна. Регионът е населен изцяло с хървати, като през 90-те населението там се опитва да стане част от Хърватия.

Ранните 2000-ни и първо турне - "E Moj Narode" (2000-2006) След 2000-та година Хърватия се променя. Франьо Туджман умира и президент става последният президент на Социалистическа Югославия, Стипе Месич. Премиер пък става Ивица Рачан, което хвърля в ужас десните, родолюбивите и националистическите среди в Хърватия.

Това поражда и смяна в реториката и тематиката на песните на Марко Перкович. През 2002-ра издава петия си студиен албум "E moj narode" ("Ех, мой народе"), който веднага става №1 в Хърватия с песни като "Ne Varaj Me" ("Не ме залъгвай"), "Moj Ivane" ("Мой Иване"), "Necu Izdat Ja" ("Няма да предам"). В дует с Мирослав Шкоро изпълнява и песента "Reci, Brate Moj" ("Кажи ми, братко мой"), а с Тихо Орлич пее песента "Stari Se".("Остаряваме").

С цел промотиране на новия албум започва и първото самостоятелно турне на бандата "Томпсън". На 15 септември 2002 година Марко Перкович Томпсън и бандата му правят концерт на препълнен стадион "Полюд" в град Сплит. По неофициални данни над 7000 души остават пред вратите на стадиона, знаейки, че няма билети за тях, но въпреки това желаеюи да видят шоуто. От концерта най-вече остава в паметта двете нарочно оставени свободни места - за генерал Мирко Норац (тогава подсъдим в Хага), както и за генерал Анте Готовина (все още в неизвестност). Последният е поздравен и с хитовата песен на Томпсън "Iza Devet Sela" ("През девет села"), която е с подобна мелодия на песента на ABBA "Super Trooper". Любопитен факт е, че фенове не са допуснати на тревата с цел да не бъде унищожена - сезонът в хърватското първенство е вече започнал тогава.

Албумът става "диамантен" с над 60 хиляди продадени копия в Хърватия, а турнето продължава както в Хърватия, така и по други краища на света, където има в Хърватия. На един свой концерт в Хърватия среща Сандра Рогич, с която се жени през 2005-та и имат пет деца.

Върхът: "Bilo Jednom U Hrvatskoj" и концертът на "Максимир" (2006-2012) През декември 2006-та година Марко Перкович и бандата му издават шести студиен албум - "Bilo Jednom u Hrvatskoj" ("Имало едно време в Хърватия"). Албумът отново става абсолютен хит в страната, а още след Великден 2007-ма започва и едноименното турне из цяла Хърватия и диаспората.

Върхът на това турне е рекордният дотогава за Марко Перкович концерт на стадион "Максимир" в Загреб на 17-ми юни 2007, на който отиват между 50 и 70 хиляди души, според различни оценки.Концертът първоначално е трябвало да бъде на 16-ти юни, но поради обилен дъжд е отменен за следващия ден. Въпреки това, "Максимир" е пълен до краен предел. На концерта бандата "Томпсън" е в състав: Тихо Орлич (бас китара), Томислав Мандарич (китара), Дамир Липошек - Кекс (китара), Федор Боич (синтезатор), Дамир Шомен (барабани), а Марко Перкович е вокалът на групата. Десетки хиляди пеят новите хитове като "Kletva Kralja Zvonimira" ("Клетвата на крал Звонимир"), "Moj Dida i Ja" ("Моят дядо и аз"), "Dolazak Hrvata" ("Идването на хърватите"), както и редица други. Този концерт е и първият, на когото Марко Перкович вдига и забива в земята реплика на меча на Свети Бенедикт - символ на край на всички войни и новото начало.

Седми студиен албум - "Ora et Labora" и втори концерт на "Полюд" През 2012, след над 5 години чакане, Марко Перкович Томпсън издава първата песен от предстоящия нов албум. "Uvijek Vjerni Tebi" ("Винаги верен на теб") е представена малко преди началото на ЕВРО 2012. На 15 април следващата година е представен новия албум - "Ora et Labora" ("Моли се и работи"). Макар да има добри песни като "Bosna" ("Босна"), "Nema Predaje" ("Няма отказване"), "Samo Je Ljubav Tajna Dvaju Svjetova" ("Само любовта е тайната на двата свята"), албумът е донякъде критикуван, че няма изпъкваща песен от издадените 10, както и за прекомерната дължина на някои от тях ("Босна" и "Бог и хървати" са по 9 минути всяка). От друга страна, албумът е смятан за може би най-добре и най-сложно аранжиран студиен албум на бандата изобщо.

Ден преди влизането на Хърватия в ЕС - 30 юни 2013 година, Марко Перкович Томпсън прави втори голям концерт на "Полюд" в Сплит пред близо 50 хиляди фенове. Концертът е открит с запис от реч на покойния президент Франьо Туджман. Бандата е в състав: Тихо Орлич (бас китара), Иван Иванкович (китара), Ике Билич (барабани), Дуйе Ивич (синтезатор). В началото на песента "Сине Мой" Марко Перкович облича тениска, на която пише "U ime obitelj | Brak = Muzkarac + Zena" ("В името на семейството | Брак = Мъж + Жена"). С цел пък да заобиколи глоба за поздрава "Za dom spremni", Томпсън започва песента "Bojna Cavoglave" с нейния първи стих, а именно : "U Zagori na izvoru rijeke Cikole..." ("У Загора, на извора на река Чикола...").

Източници

Външни препратки Официален сайт

Категория:Хърватски музиканти Категория:Хардрок музиканти