IUS (, съкр. IUS) е ускорителен блок, използван в конфигурацията на ракетите – носители Титан 34D и Титан IV. Разработен от USAF и произведен от Боинг за издигане на полезния товар от ниска земна орбита до по-високи орбити. Използван е за тази цел и от товарния отсек на космическата совалка. Ускорителният блок IUS се оказва надеждна ускорителна степен и остава в експлоатация повече от 20 години, въпреки че в началото на 90-те години на 20 век USAF правят опит да го заменят с ускорителен блок TOS ().
История IUS е създаден по време на фазата на развитие на космическата совалка (1969 – 1974). НАСА и USAF искат ускорителен блок, който да може да се използва както от космическата совалка, така и от ракетите – носители от подсемейството Титан III. По това време тези ракети са най-мощните носители в американските космически програми и по ирония на съдбата се оказват в ръцете на USAF (най-мощния носител не само в САЩ, но и в света Сатурн INT-21 е използван само веднъж за стартирането на Скайлаб през 1973 г., а конкуренцията за финансиране на космически програми между НАСА и USAF е огромна; иронията се състои в това, че от тази двойка винаги НАСА е във водеща позиция и определя „правилата на играта“). Принципно USAF нямат нужда от нова ускорителна степен, тъй като разполагат с блока Транстейдж, който въпреки високата си цена се справя много добре. При по-тежки товари успешно е използван и мощния ускорителен блок Центавър, който НАСА не иска да приеме поради използването на криогенни компоненти за гориво и окислител. Превозването на такава „бомба“ в товарния отсек на космическата совалка е преценено като много опасно. НАСА и USAF се решават на компромис между блока Транстейдж, който е скъп и недостатъчно мощен, Центавър, който е прекалено мощен и не е необходим за всички мисии на USAF, а НАСА не харесва поради споменатите по-горе причини и новия твърдогоривен ускорителен блок IUS, който е някъде по средата. Новия ускорителен блок удовлетворява и двете страни, защото е достатъчно мощен, за да изведе два разузнавателни спътника на орбита над СССР или един полезен товар на НАСА. Ускорителният блок е конструиран от научния център на USAF, като за основа на разработката е взет надеждния твърдогоривен ускорителен блок Бърнър ІІ. Производството е поверено на Боинг. Първият старт на ракета-носител Титан 34D с блока IUS е през 1982 г., малко преди мисията STS-6 на космическата совалка Чалънджър.
IUS е първият двустепенен ускорителен блок. Тази конструктивна схема е избрана за по-голяма безопасност при старт от космическата совалка. Първата степен работи съвсем кратко време, за да отдалечи IUS и полезния товар на безопасно разстояние от космическия кораб. Втората степен извежда на блока извежда полезния товар на желаната орбита. След достигане на апогей, тази степен започва ретроградно маневриране, за да се върне на по-ниска орбита и да избегне всякаква възможност от сблъсък с полезения товар. Последния полет на IUS е през 2004 г.
Полети НомерДатаРакета-носителПолезен товарРезултат130 октомври 1982Титан 34DВоенни сателити DSCS II F-16 и DSCS III A-1Успешна мисия, въпреки загуба на телеметрията24 април 1983STS-6Сатели TDRS-1Частичен успех. Отказ системата за управление на втората степен324 януари 1985STS-51CВоенен сателит USA-8 MagnumУспех410 март 1985STS-51JВоенни сателити USA-11 и USA-12 DSCSУспех528 януари 1986STS-51LСателит TDRS-BНеуспех. Катастрофа на космическата совалка Чалънджър629 септември 1988STS-26Сателит TDRS-3 (TDRS-C)Успех713 март 1989STS-29Сателит TDRS-4 (TDRS-D)Успех8 4 май 1989 STS-30 Сонда Магелан Полет до Венера914 юни 1989Титан IV(402)AВоенен сателит USA-39 DSPУспех1018 октомври 1989STS-34Сонда Галилео Полет до Юпитер1123 ноември 1989STS-33Военен сателит USA-48 MagnumУспех126 октомври 1990STS-41Сонда ОдисейПолет до Юпитер. Действаща мисия1313 ноември 1990Титан IV(402)AВоенен сателит USA-65 DSPУспех142 август 1991STS-43Сателит TDRS-5 (TDRS-E)Успех1524 ноември 1991STS-44Военен сателит USA-75 DSPУспех1613 януари 1993STS-54Сателит TDRS-6 (TDRS-F)Успех1722 декември 1994Титан IV(402)AВоенен сателит USA-107 DSPУспех1813 юли 1995STS-70Сателит TDRS-7 (TDRS-G)Успех1923 февруари 1997Титан IV(402)BВоенен сателит USA-130 DSPУспех209 април 1999Титан IV(402)BВоенен сателит USA-142 DSPНеуспех. Повреда във втората степен на IUS2123 юли 1999STS-93Рентгенова обсерватория ЧандраУспех228 май 2000Титан IV(402)BВоенен сателит USA-149 DSPУспех236 август 2001Титан IV(402)BВоенен сателит USA-159 DSPУспех2414 февруари 2004Титан IVВоенен сателит USA-176 DSPУспех
Галерия
Вижте също Титан 34D Титан IV Транстейдж Центавър
Източници
„Inertial Upper Stage“. Boeing. Посетен на 21 юли 2012. Krebs, Gunter. „IUS“. Gunter's Space Page. Посетен на 21 юли 2012. „Tracking and Data Relay Satellite System (TDRSS)“. NASA Space Communications. Посетен на 25 юни 2009.
Външни препратки Evolution of the Inertial Upper Stage Crosslink Winter 2003 (published by The Aerospace Corporation) Inertial Upper Stage at Federation of American Scientists
Категория:Ускорителни блокове