Май 68 е първият социален следвоенен бунт в Западния свят.
Скъсването със следвоенния консенсус за реконструиране на Европа е сред най-важните елементи на френския май, който го превръща в един от най-ключовите исторически моменти за социалните движения.
Май 68 започва като серия от стачки и окупации, които избухват в различни университети и училища в Париж, като резултат от конфронтацията между студенти и университетската администрация и полицията. Опитите на правителството на Шарл дьо Гол да потуши тези стачки чрез полицейска сила само разпалват ситуацията още повече, водейки до улични сблъсъци с органите на реда. Те са последвани от общи стачки и окупации из цяла Франция, в които участват 10 млн. работници, близо 2/3 от френската работна сила.
В рамките на няколко дни движението на бунтуващите се студенти разпространява из цялата страна съмнението към йерархията и започва да я премахва в храма на знанието – университета. Студентите започват да се самоорганизират чрез събрания и асамблеи. Студентското движение предлага критичен поглед към основите на съвременната култура: консуматорското общество, разделението между ръчния и интелектуалния труд, неравенството между половете, политиките на война и други проявления на бюрократичното капиталистическо общество.
Движението се характеризира със спонтанния си, децентрализиран и неоторизиран уклон, което поражда конфликт между него и правителството, синдикатите и работническите партии. Това е най-голямата обща стачка, провеждана някога във Франция и е първата неоторизирана обща стачка в света.
Последвалите ги оставка на правителството и призив за нови парламентарни избори бележат края на движението. Въпреки че правителството се разпада, революционният ентусиазъм също започва да спада. Работниците се връщат на работа след призива на CGT (Обща конфедерация на труда) и нейното политическо тяло – Френската комунистическа партия, която заклеймява бунта от самото начало и не взима участие в него, в резултат на което партията на Дьо Гол по-късно става по-силна. Хронология На 2 май 1968 г. в Латинския квартал – парижки район, където са концентрирани много институти, факултети и студентски общежития към университета Сорбона – избухва студентска стачка. Повод е искането на студентите да се открие факултет по социология в парижкото предградие Нантер, който е закрит заради подобни стачки, провокирани от старинните, „механически“ методи на образование. Започват да се подпалват коли. Около Сорбоната са издигнати барикади. Веднага са изпратени полицейски отряди, в борба с които са ранени стотици студенти. Към изискванията на бунтовниците се прибавя и освобождаване на арестуваните им колеги и изтегляне на полицията от квартала. Правителството не удовлетворява тези искания. Профсъюзите обявяват денонощна стачка. Позицията на Дьо Гол е, че с бунтовниците не може да се водят преговори. Министър-председателят Жорж Помпиду предлага да се отвори Сорбоната и да се приемат исканията на студентите, но вече е късно.
На 13 май профсъюзите излизат на грандиозна демонстрация по целия Париж. Минали са 10 години от идването на Дьо Гол на власт след алжирската криза. Сега над хилядите манифестанти са издигнати лозунги: „Дьо Гол – в архива!“, „Сбогом, Дьо Гол!“. Стачката не просто не свършва, но и прераства в безсрочна. 10 милиона души не работят в цяла Франция. Икономиката е парализирана. Вече всички са забравили за студентите – работниците искат 40-часова работна седмица и повишаване на минималната заплата до 1000 франка. На 24 май президентът прави изявление по телевизията, в което говори за нуждата от „обновление“, но не предлага нищо конкретно.
На 30 май в Елисейския дворец Дьо Гол чете поредното радиоизявление, в което казва, че няма да напусне поста си, разпуска Сената и Камарата на депутатите и насрочва предсрочни избори. За последен път в живота си Дьо Гол има шанс с твърда ръка да сложи край на бунта. Изборите се приемат и като косвен вот на доверие към генерала. На 23 – 30 юни голистите взимат 73,8% от местата в Камарата на депутатите. С това става ясно, че народът не иска смяна на властта, а смяна на президента. Значение Френският май има социални последствия: терминът Май 68 се превръща в синоним на промяната на социалните ценности. Във Франция (и не само) той се счита за отправна точка на преминаването от консерватизъм (религия, патриотизъм, уважение към властта) към прогресивни идеи (равенство, човешки права, сексуално освобождение).
Вижте също Лозунги от Май 68
Външни препратки Йоана М., „Френският май ’68 и митовете, които обори“, сайт „Живот след капитализма“, 2 юни 2014 Христо Милков, „Май 1968: Образът на Дьо Гол в лозунгите, афишите и графитите“, сп. „Nota bene“, 24 (2013) „1968 – Хроника“, в. „Култура“, бр. 18 (2501), 16 май 2008 Жил Дельоз, Феликс Гатари, „Май ’68-а не се състоя!“, в. „Култура“, бр. 18 (2501), 16 май 2008 Томас Щайнфелд, „Мнимият великан 1968-a“, в. „Култура“, бр. 18 (2501), 16 май 2008 Ги Дюпла, „Раул Ванейгем: Май ’68-а едва сега започва“, в. „Култура“, бр. 18 (2501), 16 май 2008 The Philippe Zoummeroff Collection of May 1968 protest posters, Beinecke Rare Book and Manuscript Library на Йейлския университет The Paris, May 1968 Posters of a Revolution , Victoria University Library на Университета в Торонто Slogans et graffiti – May 1968 Май 68, революцията в изображения Статия от Ерик Земур във в. „Фигаро“
Категория:1968 година във Франция Категория:История на социалните движения Категория:Протести във Франция Категория:Студентство