Джеймс Нокс Полк () е 11-ият президент на САЩ (1845 – 1849).
Полк е роден в Северна Каролина, но живее предимно в щата Тенеси и го представлява. В качеството си на демократ е говорител на Камарата на представителите (1835 – 1839) и губернатор на Тенеси (1839 – 1841), преди да стане президент. До 2005 г. е единственият спийкър (говорител) на Камарата на представителите, станал президент. Става известен със своите експанзионистични стремежи, с клетвата си да служи само един мандат и като първия „черен кон“ (кандидат, неочаквано спечелил партийната номинация), който печели изборите за президент.
Неговият мандат се запомня с най-голямото разширяване на границите на САЩ – чрез покупката на Луизиана, чрез придобиване на територията Орегон и прибавянето чрез войната с Мексико на 3,1 млн. km²) Грижи се за откриването на Морската академия на САЩ и на мемориала, посветен на Вашингтон, и издава първата пощенска марка на САЩ.
Произход и младежки години
Полк, първото от 10 деца, е роден в семейната ферма в Мекленбърг Каунти, Северна Каролина. Неговият баща Самюъл Полк е фермер и земемер с ирландско-шотландско потекло. Майка му Джейн Полк (по баща Нокс) е от рода на шотландския религиозен реформатор Джон Нокс. През 1806 година семейство Полк се мести в Тенеси и се установява близо до Дък Ривър в място, сега наричано Маури Каунти. Семейството се замогва и Самюел Полк се превръща в един от най-видните джентълмени на областта.
По време на детството си Полк страда от крехко здраве. През 1812 година баща му го взима със себе си в Кентъки, където известният за времето си хирург д-р Ефраим Макдонълд го оперира за премахване на камъни в жлъчката. Въпреки рискованата за времето си хирургична операция Полк оцелява и се радва на добро здраве през остатъка от живота си.
През детството си Полк получава само неформално образование. Истински започва да учи на 18 години, когато постъпва в религиозно училище близо до дома си. По-късно постъпва в училището Мърфрийсбъроу, където среща бъдещата си жена Сара Чилдрес. След прекарани там по-малко от 3 години, той напуска Тенеси и се записва в Университета на Северна Каролина. Завършва през 1818 година и се връща в Нашвил, за да учи право при Фелиск Грунди. Полк взема адвокатска правоспособност през 1820 година и открива своя практика в Колумбия, Тенеси.
Политическа кариера Той е възпитан като Джеферсънов демократ от баща си и дядо си, които са били отдадени поддръжници на Томас Джеферсън. Първият политически пост, който заема, е главен пристав в Сената на Тенеси (1821 – 1823). Подава оставка, за да предприеме успешна кампания за щатския парламент. Ораторските умения на Полк стават известни и му спечелват прякора „Малкия Наполеон“. Със Сара Чилдрес се женят на 1 януари 1824 година.
Полк става поддръжник и близък приятел на Андрю Джаксън, който по онова време е водещ политик в Тенеси. През 1824 година, когато Джаксън се кандидатира за президент, Полк води предизборна кампания за Камарата на представителите. Той успява, но Джаксън е победен. Въпреки че Джаксън печели популярния вот, нито той, нито който и да било от останалите кандидати – Джон Куинси Адамс, Хенри Клей и Уилям Крауфорд, не успява да получи мнозинството от електоралните гласове и така се стига до правото на Камарата на представителите да обяви победителя. В своята първа реч Полк изразява своята вяра, че решението на Камарата да избере Адамс е нарушение на волята на народа и предлага неуспешно избирателната колегия да бъде разпусната.
В Конгреса Полк е твърд последовател на Джаксън: противопоставя се на Втората банка на САЩ; предпочита златото и среброто пред книжните пари; предпочита интересите на земеделците пред тези на индустриалците. Това поведение му спечелва прякора „Младия орех“ – подобно на прозвището на Джаксън „Стария орех“. След като Джаксън побеждава Адамс в президентските избори през 1828 година, Полк се издига стремително и става ръководител на пропрезидентската група в Конгреса. Като председател на могъщата Постоянна бюджетна комисия дава своята подкрепа на президента при спора за Националната банка.
Скоро след като Полк става спийкър (председател на камарата), Джаксън напуска службата и е наследен от друг демократ – Мартин Ван Бурен. Мандатът на Ван Бурен е изпълнен с тежко противопоставяне между демократите и вигите, което води не на последно място и до нападки, обиди срещу Полк, а и до призоваване на дуели.
През 1838 година политическата ситуация в Тенеси (където за първи път в своята партийна история през 1835 година демократите губят губернаторското място) убеждава Полк да не се кандидатира за втори мандат в Камарата на представителите. Напускайки през 1839 година Конгреса, Полк се кандидатира за губернатор на Тенеси и побеждава своя съпартиец Нютън Кенън с 2500 гласа. Въпреки че победата му дава нов импулс на демократите, тя не успява да спре националната тенденция за намаляване на влиянието на Демократическата партия. На президентските избори през 1840 година Ван Бурен е съкрушен от популярния виги Уилям Хенри Харисън. Полк губи своя губернаторски пост от представителя на партията на вигите Джеймс Джонс през 1841] година. Кандидатира се през 1843 година и губи отново.
Избори от 1844 година
Когато на 27 май 1844 година започва конвентът на Демократическата партия, Полк се надява да получи номинация за вицепрезидент. Водещи претенденти са бившият президент Ван Бурен, а също и Луис Кас и Джеймс Бюкенън. Основният дебат по време на конвента се оформя около Република Тексас, която след обявяването на независимост от Мексико през 1836 година иска да се присъедини към Съюза. Ван Бурен се противопоставя на анексирането, но това му коства поддръжката на много демократи, включително и тази на Андрю Джаксън. Ван Бурен печели с обикновено мнозинство, а не с 2/3 „супермнозинство“, което се изисква за номинация. След още шест гласувания става ясно, че Ван Бурен няма да получи нужните гласове, Полк е четвърти и получава статус на „черен кон“. При осмото гласуване също има много колебаещи се, но на деветото конвентът единодушно номинира Полк, който е получил преди това подкрепа от Ван Бурен. Макар и да е служил като спийкър в Камарата на представителите, той е почти непознат, което кара вигите да издигнат лозунга „Кой е Джеймс К. Полк?“.
В своята реч за приемане на номинацията Полк внимателно отговаря: „Добре е известно, че постът на президент не трябва да бъде нито желан, нито отказван. Аз не го желах, но и нямам свободата да го откажа, когато ми е присъден чрез свободно гласуване от моите скъпи сънародници“.
Настоящият президент от партията на вигите Джон Тейлър встъпва в своя мандат след смъртта на неговия предшественик Уилям Хенри Харисън, който прекарва на поста едва един месец. Тейлър се отчуждава от своята партия и не търси нов мандат, така опонентът на Полк от страна на вигите се оказва Хенри Клей от Кентъки. Въпросът за анексирането на Тексас, който се оказва централен на демократическия конвент, отново се намира в центъра на предизборната борба. Полк е твърд застъпник на незабавното анексиране, докато Клей изглежда двусмислен и колеблив.
Друг основен въпрос в кампанията, също свързан с експанзията на Съюза на запад, е свързан с установяване на контрол върху местността Орегон, която по това време е под съвместната окупация на САЩ и Великобритания. Полк отново яростно защитава каузата за експанзия в тази посока и твърдо настоява САЩ да придобие цялата територия, чиято северна граница е 54° 40’ с.ш. Девизът на кампанията му е „Петдесет и четири и четиридесет или борба“ („Fifty-Four Forty or Fight“).
Силната подкрепа на Полк за експанзия на Запад работи в негова полза при кампанията му. При изборите той печели Юга и Запада, докато Клей взема Североизтока. Полк печели в решаващия щат Ню Йорк, където Клей губи гласове от третия кандидат Джеймс Бърни. Полк печели популярния вот с разлика от 38 хиляди гласа и разпределението в избирателната колегия е 170 на 105 гласа в негова полза. Вицепрезидент на Полк става демократът Джордж М. Далас. Полк е първият (и до 2005 г. единствен) бивш спийкър на Камарата на представителите, който е избран за президент.
Вътрешна политика
Когато на 4 март 1845 година встъпва в длъжност, Полк, който е на 49 години, става най-младият човек с президентски мандат дотогава. Полк поставя 4 ясни цели за постигане пред своята администрация: възстановяване на независима хазна; намаление на тарифите; уреждане на спора за границите на Орегон и придобиване на Калифорния от Мексико. Решен да служи само един мандат, Полк предприема бързи действия за изпълнение на обещанията си от кампанията.
През 1846 година Полк се заема да изпълни своята национална програма, но това води до неудовлетвореност в неговата партия. Конгресът одобрява тарифите на Уокър (наречени на финансовия министър Робърт Уокър), които представляват сериозно намаление на въведените от вигите през 1842 година тарифи. Новият закон изоставя определянето на митата въз основа на цената („ad valorem“) и създава нова система, в която размерът на паричната стойност на продукта е водещ. Това се посреща с одобрение от Юга и Запада, но води до недоволство в протекционистично настроения Севроизток.
В същата година Полк одобрява законодателство, което възстановява независимата съкровищна система, според която държавните фондове се държат в държавната съкровищница, а не в банки или други финансови институции. Независимата хазна е създадена от демократите през 1841 г., но е закрита от вигите през същата година. След като Полк я възстановява, тя съществува до 1920 г. Действията на президента предизвикват недоволство сред мнозина демократи, които са застъпници на банковата система.
Външна политика Преди да влезе в офиса, предшественикът му Джон Тейлър интерпретира победата в изборите на Полк като мандат за анексирането на Тексас. Президентът Тейлър изисква от Конгреса да приеме съвместна резолюция, с която Тексас се допуска в Съюза на 28 февруари 1845 година. Тейлър бърза, защото не са ясни британските планове относно Тексас. Република Тексас не приема предложението, преди Полк да встъпи в длъжност в края на тази година. Тексас официално става част от Съюза на 29 декември 1845 година. Този ход ядосва Мексико, защото условието, според което Тексас е получил своята независимост, е било да не влиза в съюз с друга държава.
Полк предприема и стъпки за разрешаване на граничния спор относно Орегон. От 1818 година Орегон е под съвместната окупация на силите на САЩ и Великобритания, въпреки това Полк настоява за суверенно управление над цялата територия. Въпреки предизборния си девиз, Полк не е склонен да почне война с британците, още повече че анексирането на Тексас е превърнало Мексико във враждебна сила. Полк приема предложения от лорд Абърдийн компромис и ратифицира Договора за Орегон. Така територията е разделена между двете държави по 49-ия паралел. Въпреки че продължава да има хора, които шумно да настояват за цялата територия на Орегон, договорът е одобрен от Сената. Частта от Орегон, придобита от САЩ, по-късно ще се оформи в щатите Вашингтон, Орегон, Айдахо и части от нея ще влязат в Монтана и Уайоминг.