Според традицията Рим е основан в 753 г. пр.н.е. от близнаците Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и на бога Марс. Те са също така потомци на Еней и на троянските бежанци, чиято история по-късно разказва Вергилий в епическата поема „Енеида“. Ромул убива Рем и става първият римски цар. Според легендата за него няколко години той царува заедно със сабинския вожд Тит Таций.
Хронология Според легендата Рим е бил управляван от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е. от 7-ина царе (). Според съчиненията на Тит Ливий имена им са: Ромул Нума Помпилий Тул Хостилий Анк Марций Тарквиний Приск Сервий Тулий Тарквиний Горди
Последните трима римски царе носят етруски имена, с което доказват, че Рим е управляван в този период от представители на късната етруска цивилизация. Последният цар е изгонен от гражданите и режимът му е заменен с републиканско управление. Висшите управници през републиканския период на Древен Рим са римските консули и диктатори. Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската република (съществувала в периода от 509 г. пр.н.е. до 29 г. пр.н.е.) се разглежда, като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии.
Вижте също
Мамертинска тъмница Тулия Младша Колация Rex Nemorensis Яникул Алба Лонга Танаквил Егерия Сибилски книги Когномен Луций Юний Брут Анцил