Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи във Ферарското херцогство - в двора на херцозите Д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.Lesychyn, Lubomyra. The Magnificence of Borso and Ercole d'Este: Princes of Ferrara (1450 – 1505). Openaccess Dissertations and Theses. pp. 57ff. посетен на 26 август 2011. В центъра на създаването й е херцог Борсо д’Есте.
Развитие За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра:
1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии.
Първите представители на Ферарската художествена школа са Франческо дел Коса, Ерколе де Роберти и Козимо Тура. Тяхната най-важна задача е изписването на Палацо Скифаноа, чието име буквално значи „дворец, където да избягаш от скуката“. Най-големите й майстори са Козимо Тура, Франческо Коса, Ерколе де Роберти, Лоренцо Коста, Досо Доси, Джироламо да Карпи, Бенвенуто Тизи (Гарофало), Николо дел Абате.
Тя изпитва влиянието на Андреа Мантеня (Падуа и Мантуа), изразяващо се в неговия силен рисунък и линейна перспектива, и на Пиеро дела Франческа (Болоня), изразяващо се чрез богатата въздушност и силната яркост на багрите, но в нея се чувства влиянието и на северните майстори. Разцветът на школата, синтезиращ достиженията на живописците от Мантуа, Венеция, Болоня, Милано, Флоренция, се отнася до 15 - 16 век. Особено силна е връзката между Ферарската и Болонската школа. Кавалетен портрет през 15 век
Школата има някои достижения в сферата на кавалетните портрети. Ферара е главен център на северноиталианския придворен портрет. През 2-рата половина на 15 век там се създава самобитна школа, в която старите готически форми органически се сливат с новите ренесансови. За формиране на стила изиграват роля тесните политически и културни връзки на Ферара с другите придворни центрове (Милано, Мантуа, Римини, Бургундия) и увеличаващото се влияние на ренесансовото изкуство (Тоскана и Падуа – Донатело, Андреа Мантеня, Пиеро дела Франческа). Нидерландският майстор Рогир ван дер Вейден работи по поръчка на ферарския двор. От документите е известно, че там работят нидерландски, френски и немски живописци и занаятчии. Принципите на Ренесансовия хуманизъм настъпват и се оформят във феодална рамка, съхранявайки елементите на Готическия стил (които периодически се усилват, проявявайки се в болезнено маниерна експресия).Все пак портретът заема доста скромно място в обема на ферарската живопис и достиженията при него не са много високи. Всички противоречия в придворната култура на Ферара се отразяват в пълнота в неговото развитие, протичащо под знака на консервативните традиции на профилния портрет. Новите методи на композицията проникват с голямо закъснение. Ферарците са привлечени от най-аристократичното направление на нидерландския портрет.Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
Началото на ренесансовия портрет във Ферара (и в живописта, и в медалите) полага Пизанело, който през 1430-1440-те г. работи в двора на Леонело д’Есте. Негов продължител и първи голям портретист на Ферара става Козимо Тура. Неговият портрет на принц от дом Д’Есте е рисуван около 1441 г. По композиция, образен строй, колорит (чисто декоративни багри) портретът клони към изображенията на Леонело д’Есте, създадени във Ферара от Пизанело и други. Той изпълнява своите официални портрети, видимо придържайки се към старата традиция на строго профилния портрет. Компромис между традиционният тип портретна композиция и новите художествени принципи е по-очевиден в диптиха, приписван на Ерколе де Роберти с изображение на Джовани Бентивольо и неговата съпруга Джиневра Сфорца. Профилите са дадени на фона на тъмна драпировка и пейзажът се вижда като тясно пространство. Този диптих изглежда архаичен.
Печатът на провинциална изостаналост лежи и на двата портрета на съпрузите Гоцадини (по-рано се е смятало, че са творби на Лоренцо Коста). Прототипът на урбинския диптих е изтълкуван с примитивен прозаизъм, образите на съпрузите, по мнение на проф. Виктор Гращенков, са скучни и безхарактерни. Тези портрети са изпълнени в необичаен за Ферарската школа смекчен маниер. Не им достига яснота на контурите и интензивност на цвета, и те клонят повече към Болонската школа.Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
Новите тенденции, характерни за ферарския портрет от Късното Куатроченто, се проявяват и в зрелите творби на Лоренцо Коста. „Портрет на Батиста Фиера“ – този догръден портрет зад парапет, на тъмен фон, показва познаване на достиженията на венецианското портретно изкуство от 1500-те г. Косият поглед е активно изразителен, главата е наклонена, а устните са полуотворени – позата и мимиката на модела изглеждат живи. По-еднообразни са неговите женски портрети – миловидни, с кокетлив наклон на главата.
В своите последващи портрети Франческо и Лоренцо Коста показват еклектична зависимост от новите прийоми на Рафаел и другите художници на Зрелиия ренесанс и тяхното творчество се отнася към следващия период от развитието на италианския портрет.
Списък на представителите на школата 14 век и по-рано Джелазио ди Николо (13 век – ?) Кристофоро да Болоня (? – вероятно 14 век) Стефано ди Бенедето, нар. Стефано ди Ферара (док. 1349 – 1376) Антонио Алберти (1390/1400 – 1442/1449)
15 век Балдасаре д'Есте, познат като Балдасаре Естенсе и Балдасаре да Реджо (1432 – 1510) Козимо Тура или Козмè Тура (ок. 1433 – 1495) Франческо дел Коса (1436 – 1478) Ерколе де Роберти (1451/56 – 1496) Галасо Галаси (1420/1425 – 1473) Анджело Маканино (? – 1456) Микеле Панонио или Микеле Онгаро, или Микеле Дай (пр. 1415 – ок. 1464) Франческо Дзаганели или Франческо да Котиньола, или Франческо ди Бозио Дзаганели (1450/1460 – 1532) Лоренцо Коста Стари (1460 – 1535) Бокачо Бокачино (пр. 22 август 1466 – 1525) Ерколе Гранди, или Ерколе да Ферара, или Ерколе ди Джулио Чезаре Гранди (ок. 1463 – пр. 1525) Бернардино Дзаганели или Бернардино да Котиньола (1460/1470 – ок.1 510) Доменико Панети (ок. 1470 – пр. 1513) Джовани Батиста Бенвенути, нар. и Ортолано Ферарезе (ок. 1480 – 1525) Лудовико Мацолино (ок. 1480 – 1528) Микеле Колтелини (ок. 1480 – 1542) Антонио Алеоти (сл. 1450 – 16 век) Бенедето Кода (ок. 1492 – 1535)
15 - 16 век Николо Пизано (15 март 1470 – сл. 1536) Досо Доси, роден Джовани Франческо ди Николо Лутери (ок. 1468 – 1542) Батиста Доси (пр. 1500 – 1548) Джироламо да Карпи (1501 – 1 август 1556) Бенвенуто Тизи да Гарофало, нар. Гарофало (1476 или 1481 – 6 септ. 1559) Джовани Батиста Бенвенути, нар. Ортолано Ферарезе (ок. 1480 – 1525) Лудовико Мацолино (ок. 1480 – 1528) Камило Филипи (1500 – 1574) Себастиано Филипи, нар. Бастианино (ок. 1528? – 23 август 1602) Гаспаре Вентурини (? – 1593) Джовани Франческо Сурки (? – 1590) Сиджизмондо Скарсела (1530 (?) – 1614) Иполито Скарсела, нар. Скарселино (1550 или 1551 – 28 окт. 1620) Доменико Мона (1550 – 1602) Карло Бонони (1569? – 3 септ. 1632) Камило Ричи или Камило Рици (1590 – 1626) Джовани Андреа Гирардони Джовани Паоло Грацини Джулио Кромер (1572 – 1632) Джакомо Бамбини (1582 – 1629)
17 – 18 век Алфонсо Риварола Джовани Батиста дела Торе Камило Берлингиери (1590 или 1605 – 1635) Иполито Казели Франческо Назели Ерколе Сарти, нар. Немия от Фикароло (23 дек. 1593 – ?) Джовани Франческо Барбиери, нар. Гуерчино (2 февр. 1591 – 22 дек. 1666) Паоло Антонио Барбиери (1603 – 1649) Бенедето Дженари Стари Чезаре Дженари Джузепе Калети Лудовико Лана (1597 – 1646) Франческо Констанцо Катанео Джузепе Бонати Джузепе Аванци Орацио Морнази Чезаре Морнази Франческо Ферари (25 януари 1634 – 23 дек. 1708) Антонио Ферари Франческо Скала (1643 – 21 дек. 1698) Маурелио Сканавини Джакомо Паролини Джузепе Дзола (5 март 1672 – 1743) Джовани Франческо Брачоли (1697 – 14 юли 1762) Антонио Контри Джузепе Гедини Джовани Монти Алберто Мукиати Джузепе Санти (1761 – 2 май 1825) Джовани Мази (1771 – 25 януари 1827)
Вижте също
Източници
Категория:Живопис Категория:Стилове в изкуството Категория:Изобразително изкуство на Италия Категория:Ферара (провинция)