Пиер Бонар (, ) е френски художник – живописец и график, един от основателите на набизма – група художници, илюстратори и дизайнери си поставят задача да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. Сами поставят името „набисти“ от „наби“ което на иврит означава „пророк“.
Биография Произход и образование
Пиер, Йожен, Фредерик Бонар е роден на улица „Шатене“ № 17 във Фонтене о Роз (Fontenay-о-Roses), О дьо Сен на 3 октомври 1867 г. Израства като весел и безгрижен младеж, син на Йожен Бонар (1837-1895), началник на отдел във френското военно министерство, и на Елизабет Мерцдорф (1840-1919)« Mertzdorff, Charles (1818-1883) et sa famille », correspondance familiale En ligne, Compléments historiographiques, Biographies, M,mis à jour le : 16/07/2019. Има по-голям брат, Шарл (1864-1941), но се чувства по-близък до по-малката им сестра, Андре (1872-1923). По настояване на баща си Бонар следва право в Сорбоната и за кратко през 1888 г. практикува като адвокат. В същото време посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (Académie Julian) и решава да стане художник, първоначално насърчаван от жените в семейството.
Творчески години Бонар рисува пейзажи, градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновено в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много натюрморти с цветя и плодове. Илюстрира творби на Пол Верлен, Октав Мирбо и Жул Ренар.
Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени хроматични тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува импресионистите, че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове.
Късни години
През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в Чикаго. Той завършва последната си картина – „Цъфнало бадемово дърво“ – една седмица преди смъртта си на Френската Ривиера през 1947 г.
Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-ия му рожден ден. Въпреки че Бонар избягва общественото внимание, творбите му се продават добре още приживе. За него Анри Матис пише:.
Работа като илюстратор Бонар илюстрира книги от Октав Мирбо и „Естествени истории“ от Жул Ренар. Създава 109 литографии за стихосбирката на френския поет Пол Верлен „Паралелност“ (1889)Guy Cogeval, Bonnard. Paris: Hazan, Malakoff, 2015 ISBN 978-2-7541-08-36-2..
Галерия
Източници
Външни препратки
Сайт на музея Пиер Бонар в Льо Кане Пиер Бонар в artcyclopedia.com
Категория:Френски художници Категория:Художници постимпресионисти Категория:Френски графици Категория:Илюстратори Категория:Модерно изкуство Категория:Ар нуво Категория:Хора от Ил дьо Франс