Тоне () са серия от два тежки крайцераОфициално са класифицирани като крайцери клас A (ко-кю дзюнъйокан). на Императорските ВМС на Япония от 1930-те години.
Разузнавателна модификация на крайцерите от типа „Могами“, създаден специално за действия в състава на авионосните съединения. Имат концентриране в носовата част на всичките 4 кули на главния калибър и развито авиационно въоръжение. През 1934 г. са дадени поръчките за две единици, които получават названията „Тоне“ и „Чикума“ и са построени в периода 1934 – 1939 г. от корабостроителницата на „Мицубиши“ в Нагазаки.
Двата кораба имат активно участие в бойните действия на Тихоокеанския театър през Втората световна война. „Чикума“ загива в хода на сражението в залива Лейте, на 25 октомври 1944 г., „Тоне“ е потопен от американската авиация в Етаджима, на 24 юли 1945 г., по-късно е изваден и преден за скрап.
Разработка на проекта Съгласно приетата на 9 ноември 1930 г. „Първа програма за попълване на флота“, от 1934 г. се предвижда изпълнение на нейната втора част, включваща в себе си построяването на 78 нови кораба. През май 1933 г. Морският генерален щаб (МГЩ) започва обсъждането на плановете за нейната реализация, всички те включват в себе си построяването на два 8450-тонни крайцера клас B. През октомври проекта е одобрен от кабинета на министрите, през декември е представен на 65-а сесия на парламента, а на 20 март 1934 г. той е официално приет с названието „Втора програма за попълнение на флота“. За 8450-тонните крайцери според нея се отделят 62,53 милиона йени, или по 31,265 млн. за единица.
Техническите изисквания към двойката крайцери МГЩ формулира още на 14 юни 1933 г., те включват в себе си: Ударно въоръжение от петнадесет 155-мм оръдия с ъгъл на възвишение 75°, осем 127-мм оръдия в сдвоени установки, дванадесет зенитни автомата, шест 610-мм торпедни апарата на борд, четири хидросамолета; Броневата защита, издържаща на попадения от 203-мм снаряди в района на погребите и на 155-мм в района на силовата установка; Максимална скорост на хода от 36 възела (с 1 по-малко, отколкото при „Могами“), далечина на плаване от 10 000 морски мили на 18-възлов ход; Основни задачи като на крайцерите от клас A.
Разработката на крайцерите по тези изисквания се води от Четвърта секция на Морския технически департамент под ръководството на контраадмирал Кикуо Фуджимото, по-късно във връзка с инцидента с „Томоджуру“На 12 март 1934 г. едва що влезлият в строй миноносец „Томоджуру“ се преобръща по време на щорм, загиват 97 члена на екипажа. Този инцидент води до отстраняването на главния конструктор Фуджимото и въвеждането на строги изисквания към устойчивостта на корабите. сменен от капитан 1-ви ранг Кейджи Фукуда. Крайният резултат е базовият проект № C-38, по него в периода 1934 – 1935 г. в Нагазаки са заложени два корпуса.
През 1936 г. МГЩ корено променя своите изисквания спрямо строящите се кораби, вече те се класифицират като „разузнавателни крайцери“ (сакутеки дзюнъйокан). Базираните на тях самолети трябва да подсигуряват далечно разузнаване, коректировка на огъня и борбата с подводниците. Тъй като толкова голям брой летателни апарати е невъзможно да се поместят в хангар, а на палуба те могат да бъдат повредени от огъня на собствената артилерия, то е избрана схема със съсредоточаването на всички установки на ГК в носовата част. Съществува алтернативно мнение, че изменението на компоновката е предизвикано от желание да се подобри разсейването на 203-мм снаряди при стрелбата. Измененията относително оригиналния проект са следните: Водоизместимост 12 500 тона с 2/3 запаси; Максимална скорост на хода 36 възела при 150 000 к.с., далечина на плаване 8000 (против 10 000) морски мили на 18-възлов ход; Въоръжение от четири (вместо пет) триоръдейни 155-мм кули, съсредоточени в носовата част, десет (против осем) 127-мм оръдия в сдвоени установки, осем 25-мм зенитни автомата и четири 13,2-мм картечници, четири трътръбни 610-мм торпедни апарата, шест-осем хидросамолета (2 – 4 триместни, 4 двуместни); Значително съкращаване на дяла на електрозаваряването като резултат от разследването на инцидента с Четвърти флот. Вече всички влияещи на здравината на корпуса съединения трябва да са изпълнени чрез нитоване.
Последващите изменения са предизвикани от това, че от 1 януари 1937 г. Япония се отказва извън действията на всички договори за ограничаване на морските въоръжения. Съответно, на мястото на 155-мм кули се поставят 203-мм, поради по-големия диаметър на основата барбетите придобиват конусовидна форма. От планираната пета 127-мм установка се отказват, тъй като при поставянето ѝ по оста на кораба тя ще се закрива от надстройките и грамадната гротмачта с товарна стрела. Най-накрая, 13,2-мм картечници са сменени с 25-мм автомати, довеждайки броя им до шест сдвоени.
Конструкция Корпус и компоновка Конструкцията на корпусите на корабите като цяло повтаря използваната при по-ранните крайцери от типовете A и B и е много близка към тази на „Судзуя“ и „Кумано“. Те имат същата огъната форма на форщевена, вълнообразна форма на горната палуба, развити противоторпедни були и заоблени обводи. Обаче при тях вече е отчетен опитът от инцидента с Четвърти флот, и техните корпуси изначално са усилени.
Зад четирите оръдейни кули в носовата част се намира кулоподобната надстройка с умерени размери, подобна на тази при „Могами“. Нейните седем нива включващ в себе си оперативната, щурманската и радиорубката, ходовия мостик, приборите за управление на огъня, стаите за почивка на капитана и флагофицерите, а също работилницата и част от складовите помещения. Следват четириногата решетъчна фокмачта и зенитната палуба. На последната са сдвоения комин, въздухозаборниците на вентилаторите за машинните и котелните отделения, прожекторната площадка, резервният визьор за централно насочване тип 94, две визьорни колонки тип 95, 127-мм зенитни оръдия и част от 25-мм автомати. Зад тях се намират триногата гротмачта с масивна товарна стрела, двата катапулта и обширната система от релси за съхранение и преместване на хидросамолетите, заемаща цялата кърма. Спасителните средства са представени от два 11 м и три 9 м катера, две 12 м и една 8 м лодки. На „Тоне“ в допълнение има оперативен катер, на „Чикума“ – катер за поставяне на мишените.
Разпределение на теглото на елементите изглежда по следния начинДанни от изпитанията на крайцера „Тоне“ от 5 ноември 1938 г.: Маса, т В проценти Корпус 4692,0 33,35% Бронева защита 2073,0 14,73% Оборудване и снаряжение 1087,35 7,73% Въоръжение 1852,62 13,17% Силова установка 2415,88 17,17% Гориво и смазочно масло 1847,46 13,13% Запаси прясна вода 111,4 0,79% Друго 10,32 0,07% Водоизместимост с 2/3 запаси 14 069,65 100 % При крайцерите проектната височина на борда (при нормална водоизместимост 13 370 дълги тона) при носа съставлява 7,48 м, в средата на корпуса тя се понижава до 4,68 м, а при кърмата до 4,63 м. Фактическата височина на борда през ноември 1938 г. (при водоизместимост с 2/3 запаси – 14 070 д.т.) при носа е 7,22 м, в средата на корпуса – 4,42 м, а в кърмата – 4,37 м. Устойчивостта на корабите благодарение на учетения опит от инцидента с „Томоджуру“ е по-добра, отколкото при типа „Могами“. Метацентричната височина на изпитанията на крайцера „Тоне“ за стабилност от 5 ноември 1938 г. съставя 1,76 м при пълно натоварване (15 201 т), 1,61 м при натоварване 2/3 от пълното (14 070 т) и 1,15 м в олекотения вид (11 258 т).
Въоръжение Главният калибър на крайцерите включва осем 203,2-мм оръдия тип 3 № 2 в четири двуоръдейни кули. Тази артсистема се явява модернизация на по-ранната тип 3 № 1, на въоръжение във ВМФ на Япония от 6 април 1931 г., изначално с нея са въоръжени крайцерите от типа „Такао“. Оръдието има дължина на ствола 50 калибра и максимална скорострелност 4 изстрела в минута. То е с бутален затвор, стволът е скрепен чрез полуобмотаване, общата му маса съставлява 19,0 тона.
Всичките четири кули са съсредоточени на носа, от тях втората е издигната. Използваната установка е тип E3 и се базира на по-ранната тип E1, разработена в края на 20-те години и поставена на крайцера „Мая“. При маса от 177 тона и диаметър на основата 5,03 м тя има кръгово брониране от плочи NVNC с дебелина 25 мм. Отгоре има закрепени тънки стоманени листове, играещи ролята на слънцезащитни екрани. Поради планираното изначално използване на 155-мм кули с по-широки основи крайцерите от типа „Тоне“ получават барбети с конична форма, с диаметър от 5,7 м на нивото на долната палуба и 5,0 м – на нивото на горната (за установки № 2 – 5,7 и 2,8 м съответно). Устройствата за насочване (по два електродвигателя и хидропомпи) и зареждане са много сходни с използваните на E1. Към момента на влизането в строй се използват снарядите образец 1931 г. (тип 91) – бронебоен, „с общо предназначение“ (фугасен) и учебен (практически), щатният им боекомплект съставлява 1000 единици (150 на ствол). Максималната далечина на стрелбата при ъгъл на възвишение от 45° достига 29,4 км.
Системата за управление на огъня на главния калибър на крайцерите включва в себе си два визьора за централно насочване (ВЦН) тип 94 модел 2 – на върха на носовата надстройка (главен) и зад комина (резервен), визьор за следене на целта тип 92 модел 1 (на долната палуба), два 8-метрови (на покривите на кули на ГК № 2 и 4) и един 6-метров (на върха на надстройката) далекомера тип 14, и три 110-см прожектора тип 92. Също има поставени устройства за задържане на изстрела тип 98, намаляващи разсейването на снарядите.
За борба със самолетите на зенитната палуба около комина са поставени осем 127-мм оръдия тип 89 в сдвоени щитови установки с електрохидравлично задвижване тип A1 модел 1. С максимален ъгъл на възвишение от 90° тяхната ефективна досегаемост по височина достига 7400 метра, боекомплектът им е 1600 снаряда (по 200 на ствол). За управление на огъня им се използват две СУАЗО тип 94 (по страните на надстройката), всяка с 4,5-метров далекомер.
Малокалибреното зенитно въоръжение е представено от шест сдвоени 25-мм автомата тип 96: първата двойка са на спонсони в предната част на надстройката, втората – на прожекторната площадка зад комина, третата отстрани на гротмачтата. Техният боекомплект включва 24 000 снаряда (по 2000 на ствол). За управление на огъня на зенитните автомати се използват три визьорни колонки тип 95: една на надстройката и две между комина и гротмачтата.
Торпедното въоръжение се състои (както и на типа „Могами“) от четири тритръбни въртящи се 610-мм торпедни апарата тип 90 модел 1, разположени на горната палуба в задната част на надстройката. При маса от 15,75 тона, дължина 8,87 м и ширина 3,59 м те имат електрохидравлично насочване, въртенето на максималните 105° отнема 5,3 секунди (в случай на резервното ръчно – до 90 секунди). В торпедния отсек има компресор и генератор за „специален въздух“ (кислород).
Използваните кислородни торпеда тип 93 модел 1 при стартова маса 2,7 тона носят 490 кг взривно вещество тип 9760% тринитротолуол или тринитроанизол, 24% хексанитродифениламин, 16% алуминиева пудра. и могат да изминат 40 000 м на 36 възела, 32 000 на 40 и 20 000 на 48. От общия им боекомлект, 24 броя, дванадесет се намират в торпедните апарати, а още толкова – в системата за бързо презареждане. Бойните глави на торпедата имат защита от брониран кожух. За управление на техния огън се използват два визьора тип 91 модел 3 и два прибора за управление на торпедната стрелба тип 93 на надстройката. Освен тях на фокмачтата (в съседство с радиопеленгатора тип 93) се намира прибора за управление на торпедната стрелба тип 92, необходим за използването на кислородни торпеда с обсег до 30 000 м, а на нивото на горната палуба – торпеден автомат за стрелба тип 93.