А̀нджей Ста̀шук () е полски писател, поет, драматург, есеист, публицист и издател, лауреат на Наградата на Фондация „Кошчелски“ (1995), Литературната награда „Нике“ (2005) и Литературна награда на Гдиня.
Биография Анджей Сташук е роден на 25 септември 1960 г. във Варшава. Изключен е последователно от следните училища: професионална гимназия, техникум, основно професионално училище. В началото на 80-те години е ангажиран в дейността на „Движение Свобода и мир“. Дезертира от войската, за което прекарва година и половина в затвора. През 1986 г. напуска Варшава и заживява в Чарне, а няколко години по-късно във Воловец край планините Ниске Бескиди.
Автор е на фейлетони, публикувани в „Tygodnik Powszechny“, „Gazeta Wyborcza“, „Tytuł“, „OZON“ и др.
Негови книги са преведени на беларуски, английски, фински, френски, холандски, немски, руски, норвежки, украински, унгарски, италиански, чешки, румънски и български език.
Заедно със съпругата си ръководи Издателство Чарне, което се специализира в издаването на централноевропейската литература.
Появява се във филма Gnoje (1995) на Йежи Залевски, който е адаптация на Белия гарван.
Библиография Mury Hebronu (1992) Wiersze miłosne i nie (1994) Biały kruk (1995) – Награда на Фондация „Кошчелски“Белият гарван, изд.: ИК „Парадокс“, София (2013), прев. Искра Ангелова Opowieści galicyjskie (1995)Галицийски истории, изд.: ИК „Парадокс“, София (2010), прев. Диляна Денчева Przez rzekę (1996) Dukla (1997) Dwie sztuki (telewizyjne) o śmierci (1998) Jak zostałem pisarzem (próba autobiografii intelektualnej) (1998) Dziewięć (1999)Девет, изд.: ИК „Парадокс“, София (2013), прев. Искра Ангелова Moja Europa. Dwa Eseje o Europie Zwanej Środkową (2000) – с Юрий Андрухович Tekturowy samolot (2000) – есе Opowieści wigilijne (2000) – с Олга Токарчук и Йежи Пилх Zima (2001) Jadąc do Babadag (2004) – Литературна награда „Нике“По пътя за Бабадаг, изд.: ИК „Парадокс“, София (2010), прев. Диляна Денчева Noc. Słowiańsko-germańska tragifarsa medyczna (2005) – драма Fado (2006) Ciemny las (2007) Czekając na Turka (2009) Taksim (2009) – Литературна награда „Гдиня“Таксим, изд.: ИК „Парадокс“, София (2013), прев. Искра Ангелова, Милена Милева Dziennik Pisany Później (2010) Grochów (2012) Nie ma ekspresów przy żółtych drogach (2013) Wschód (2014) – Литературна награда „Варшава“ Kucając (2015)Приклякайки, „Литературен вестник“ (2016), прев. Милена Милева Osiołkiem (2016) Kroniki beskidzkie i światowe (2018)
Филмография Gnoje (1995) Człowiek zwany „Świnia“ (1999) Zawód – podróżnik na południe. Andrzej Stasiuk (2009)
Награди Награда на Фондация „Култура“ (1994) Награда на Фондация „Кошчелски“ (1995) Награда Беата Павлак (2004) за „По пътя за Бабадаг“ Литературна награда „Нике“ (2005) за „По пътя за Бабадаг“ Награда „Адалберт Щифтер“ (2005) Сребърен медал „За културни заслуги Gloria Artis“ (2005) Литературна награда на Гдиня (2010) за „Таксим“ Награда на министъра на културата и световното наследство за 2001 г. в сферата на литературата Литературна награда на Варшава (2015) в категория проза за книгата „Изток“ Австрийска държавна награда за европейска литература (2016)Польский писатель Анджей Стасюк стал лауреатом Европейской литературной премии, Радио Польша, 22.04.2016.
Източници
Външни препратки Анджей Сташук в Culture.pl
Категория:Полски писатели Категория:Полски поети Категория:Полски драматурзи Категория:Полски есеисти Категория:Носители на награда „Нике“ Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Родени във Варшава