Худ (линеен крайцер, 1918)

„Худ“ () е линеен крайцер на британския Кралски флот. Кръстен е в чест на Самуел Худ, английски адмирал от XVIII – XIX век.

При строителството на „Худ“ е планирано да се отчете опитът от Ютландското сражение, в резултат на което КВМФ на Великобритания губи три линейни крайцера. Независимо от всички усъвършенствания, корабът потъва на 24 май 1941 г. в бой с германския линкор „Бисмарк“.

Проектиране Вариантът на проект № 3, изпълняващ всички изисквания на Адмиралтейството, е завършен на 27 март 1916 г.

На 7 април проектът е утвърден от Адмиралтейството.

На 13 април поръчката за построяването на 4 линейни крайцера са насочени към корабостроителниците на компаниите „Фейрфилд“, „Джон Браун“, „Кемел Лерд“, а на 13 юни и „Армстронг Уитуорт“.

Поръчаните линейни крайцери са причислени към типа „Адмирал“ и от 14 юли 1916 г. са с имената „Худ“, „Родни“ и „Ансон“ (9 октомври), „Хоу“ (16 октомври).

Строителство На 1 септември 1916 г. е повторно презаложен в корабостроителницата „John Brown & Company“ в Клайдбанк. Заводски номер 406.

На 8 февруари 1917 г. Военният кабинет взема решението да се продължи строителството само на „Худ“, но работите по другите кораби от този проект са прекратени едва на 9 март.

На 22 август 1918 г. е спуснат на вода в присъствието на вдовицата на контраадмирал Хорас Худ, потомка на адмирал Самуел Худ. Масата при спускането е 22 000 тона.

На 17 март 1919 г. е дадена заповед за разглобяването на построените секции на трите други кораба. Мотивацията е, че в първоначалния проект са открити толкова много слаби места, че при тяхното отстраняване от първоначалния проект няма да остане нищо.

На 9 януари 1920 г. е подготвен за изпитанията.

На 20 януари 1920 г. „Худ“ пристига в Розайт.

На 5 март, с края на заводските изпитания, се връща в Клайд.

На 7 март, по време ходовите изпитания, на Аранската мерна миля в района на Фърт оф Клайд, при водоизместимост 42 200 тона и форсирана СЕУ до 151 280 к.с. развива скорост 31,07 възела (при 207 об/мин на валовете).

До края на март са ходовите изпитания и пробните артилерийски стрелби.

На 29 март корабът е предаден на флота.

На 5 май е назначен първият командир на „Худ“ – капитан-лейтенант Майкъл Томкинсон ().

Стапелният период от построяването на кораба е 24 месеца, дострояването на вода е 20 месеца, което сумарно е двойно повече отколкото при „Куин Елизабет“ и тройно, отколкото на „Ринаун“.

Стойността на кораба при построяването съставя 6 025 000 фунта стерлинги.

Конструкция Корпус Корпусът на крайцера има необичайни пропорции, свързани с първоначалното изискване за малко газене. Изцяло нитованият корпус е събран по надлъжната система на набор. Корабът има два вътрешни вертикални кила при ДП (диаметрална плоскост) и докови килове. Корпусът е разделен от водонепроницаеми прегради на 25 отсека. Всички напречни прегради достигат до горната палуба. Двойно дъно има на 218 метра. Има скулови килове. Форштевенът е с яхтена форма. Котелните и машинните отделения заемат 90 м в средната част на кораба. Отношението L/B=8,42. Увеличение в газенето с 1 см е равно на 50 тона. Метацентричната височина при нормална водоизместимост е 0,99 м, при пълна – 1,28 м. Ъгъл на залязване е 69° и 73° съответно.

Въоръжение Главен калибър

8 оръдия с калибър 381 мм (15"/42 Mark I) в двуоръдейни куполни установки тип „Mk II“. Целият боекомплект е 848 снаряда (106 на ствол). Във военно време 120 на ствол. Максималният вертикален ъгъл на възвишение е 30°, при това далечината на стрелба със снаряда „Greenboy“ е 27 200 м (147 кабелта). Секторът на обстрел е 300° за всяка кула. Оръдията на „Худ“ могат да водят огън по много остри ъгли без да повреждат надстройките, разположени в това отношение доста удачно. Зареждането е възможно в произволна позиция на ствола (до ъгли не по-големи от 20°). Завъртането им се осъществява с помощта на хидравлика. Ъгловата скорост на завъртането на кулата е 2°/секунда. Вертикалната скорост на насочване на ствола е 5°/сек. Диаметърът на барбета е 9 метра. Кулите на ГК имат формата на многостен, тяхното брониране е изпълнено от круповска цементирана броня с дебелина: чело – 381 мм, отпред странично – 305 мм; отстрани и отзад – 279 мм, покрив – 127 мм. Общата маса на въртящата се част на кулите на ГК е 860 тона.

Противоминен калибър 140-мм скорострелни оръдия образец BL Mk I в установки CPII, на лафет образец Mk II, ъгъл на възвишение 30°, далечина на стрелбата 16 200 м (87 кбт) брониране: отпред 38 мм; отстрани 25 мм; отзад е открита. 150 снаряда на ствол. Опитът от използването на скорострелките с тегло на снаряда 37,2 кг – с четвърт по-лек отколкото при стандартните британски шестдюймовки показва, че те са по-удобни не само за ниските гърци, но и за по-силните моряци на „Владетелката на моретата“. Зареждащите реално могат да поддържат заявената скорострелност до 1 изстрел на 5 секунди, осигурявайки примерно същото тегло на минутния залп, което имат 152-мм оръдия.

Зенитни оръдия Четири 102-мм оръдия с дължина на ствола 45 калибра образец QF Mk V в установки образец „Mk III HA“, с ъгъл на възвишение 80°. Монтирани са на оръдейни лафети образец „Mk IV“. Оръдията са с ръчно зареждане и насочване и имат скорострелност 9 – 12 изстрела в минута, досегаемостта по височина е 8700 метра. Боекомплектът е 200 снаряда на ствол. 2 47-мм салютни оръдия Хочкис с боекомлект 64 изстрела на ствол (демонтирани през 1939 г.)

Брониране 305-мм наклонен (12°) брониран пояс, с височина 2,9 м, поставен на основа от тиково дърво на протежение 171,4 м (Зад него обшивката на корпуса има дебелина 51 мм), от него до горната палуба (с ширина 2,75 м) има 178-мм пояс. Хоризонталната защита се състои от три палуби. Като цяло тя изглежда много внушително, достигайки над погребите сумарно 165 мм, обаче нейната ефективност силно се намалява от многослойността.

Енергетична установка Съдовата енергетична установка има 24 водотръбни котела „Яроу“ с водогрейни тръбички с малък диаметър, на нефтено отопление, разположени в 4 котелни отделения. Работното налягане на парата е 16,5 кгс/см². Сумарната площ на нагряване е 16 254 м². Изискват почистване на всеки 500 часа работа.

Четирите турбинни агрегата се намират в три машинни отделения. В носовото отделение, най-широкото, са поставени два агрегата, работещи за двата външни вала, в средното – още един агрегат, за вътрешния вал по левия борд, в кърмовото – агрегата за вътрешния вал по десния борд. В състава на всеки агрегат влиза по една турбина ниско налягане и високо налягане. От предната страна на турбините високо налягане на агрегатите за външните валове е поставена маршевата турбина за икономичния ход. Така в икономичен режим крайцерът плава с две машини. Използването на зъбна предавка позволява да се намалят оборотите на вала до 210 в минута, което повишава КПД на винтовете.

На всеки ТЗА има свой кондензатор, разположен непосредствено под турбината за ниско налягане (поддържа вакуум до 0,075 кгс/см², повърхността му е 2267 м²). Има също и два спомагателни кондензатора (в средното и в кърмовото МО).

8 динамомашини (2 дизелни, 2 турбинни, 4 парни), всяка с мощност около 200 кВт, осигуряват захранване с постоянен ток (220 В). Четирите вала са с диаметър 724 мм.

Винтовете са трилопастни с постоянна стъпка с диаметър 4,57 м, маса 20,3 тона.

Рулят е един полубалансирен. Управлява се с помощта на рулева трансмисия „Девис“.

Комините са с размер 5,5×7,5 м.

Запасът гориво е 4000 т максимално. На ходовите изпитания разчетния фактически разход на гориво съставя 7,5 т/час на икономична скорост на хода 14 възела, което съответства на максимална далечина на плаване от 7500 морски мили. На 18 възела далечината съставлява около 5000 морски мили, при 20 – около 4500.

Подводна защита В средната част на корпуса на дължината на главния броневи пояс са поставени бордови издатини (були), с ширина 3 метра, които се делят от вертикална и надлъжна прегради. Вътре булите имат също напречни прегради поставени на всеки 6 метра. Булите са запълнени със запоени по краищата парчета стоманени тръби (счита се, че това способства за максималното разсейване на ударната вълна и съхранява непотопимостта).

Модернизации От 3 юни 1929 г. до 28 май 1931 г. ремонт в Портсмът: Увеличена е вместимостта на горивните цистерни до 4600 тона; Платформата за излитане на колесни самолети е пренесена от поркрива на кула „Х“ на кула „В“; Вместо демонтирания от юта катапулт е поставен друг, въртящ се, тип F-IV-H; На флагщока е поставен подемен кран; Побордно от комините са поставени 2 осемстволни 40-мм зенитни автомата „Пом-пом“ образец Mk VIII; и други.

Сега при празна водоизместимост от 42 037 т и средно газене 8,8 м метацентричната височина е 0,95 м, а ъгълът на залязване – 64°; при пълна от 48 000 т, средното газене е 10 м. До ремонта издръжката на „Худ“ струва 270 хил. лири годишно, а след това – 400 хил.

През 1938 г. от кораба са свалени всички едностволни 102-мм оръдия, преместени за на други места 140-мм (които вече са само 6) и са добавени 4 сдвоени универсални 102-мм оръдия. На 13 август 1939 г. той преминава в Скапа Флоу, където влиза в състава на Флота на метрополията. В Портсмът, в периода март – май 1940 г. крайцерът напълно е лишен от 140-мм артилерия, заедно със СУАО и системата за подаване на боеприпаси. Вместо свалените 140-мм оръдия са поставени три 102–мм двуцевки „Mk XIX“ и четири установки „UP“.

История на службата На 17 май 1920 г. става флагман на бригадата линейни крайцери „Рипалс“, „Ринаун“, „Тайгър“, в Портланд (флаг на контраадмирал Кейз). През лятото, по време на похода към Швеция, е посетен от шведския крал. До 1923 г. бригадата влиза в състава на Атлантическия флот.

В течение на двадесет години (до влизането в строй на немския линкор „Бисмарк“ през 1940 г.) „Худ“ е най-големият линеен кораб в света. Ако не бяха договорите, корабът не би останал дълго най-голям. Към момента на подписване на съглашенията в Англия, Япония и САЩ са проектирани и вече са заложени по-големи кораби от същия клас. В тези години на всеобщо внимание към флота корабът е народен любимец: неговите параметри са известни на всеки англичанин,Корабът има народния прякор „Mighty Hood“, примерно „Якият Худ“ екипажът на кораба го нарича „Седемте Б“.„Britain’s Biggest Bullshittingest Bastard Built Ву Brown“, което примерно означава следното: „Най-голямото, Най-лайняно Британско Копеле, Построено От „Браун““. Заради популярността си по-голяма част от времето той прекарва в походи в чужбина, „демонстрирайки флага“. В частност от ноември 1923 до септември 1924 г. „Худ“ заедно с крайцера „Рипалс“ извършва околосветско плаване, изминавайки над 40 хил. мили. За времето на този поход „Худ“ е посетен от над 750 000 души.

През януари 1935 г. „Худ“ се сблъсква с „Ринаун“. Форщевенът на „Ринаун“ нанася удар в района на 340-я шпангоут. В борда се образува вдлъбнатина с метър и половина дълбочина и е силно повреден единият винт, огънат е валът („Худ“ трябва да влезе в док).

Втора световна война Към началото на Втората световна война, през 1939 г. се базира в Скапа Флоу на Оркнейските острови, влизайки в ескадрата линейни крайцери (заедно с „Рипалс“). 4 – 10 септември 1939 – патрулира района между Исландия и Фарьорите. През октомври влиза в прикритието на конвоя с желязна руда от Нарвик за Великобритания. През декември прикрива канадския конвой (5 пътнически лайнера с 1-ва канадска дивизия).

През 1940 г. са поставени 3 сдвоени 102-мм оръдия и 5 ракетни установки „UP“ („Unrotated Projectile“); в началото на 1941 г. е поставен артилерийски радар тип „284“ – над далекомера на кулоподобната надстройка.

Операция „Катапулт“