Дяволът е персонификация на злото, възприета в различни култури и религии.Jeffrey Burton Russell The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 11, 34 Той се разглежда като олицетворение на враждебна и разрушителна сила.Jeffrey Burton Russell. The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity. Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 34
Да се даде точно определение, което да покрива всички предания, отвъд проявата на злото, е трудна задача. По-лесно и смислено е дяволът да се разглежда през обектива на всяка култура или религия, в която съществува дявола като част от митологията им.Jeffrey Burton Russell. The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity. Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 41 – 75
Историята на това понятие се преплита с теологията, митологията, психиатрията, изкуството и литературата, развивайки се независимо сред различните традиции.Jeffrey Burton Russell. The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity. Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 44. 51 Исторически се появява в най-различни контексти и култури и са му придавани различни имена: Сатана (баща на луцифер) , Луцифер (син на сатаната) , Велзевул, Мефистофел. Описван е и по различни начини: син, черен или червен, имайки рога или не, и така нататък.Arp, Robert. The Devil and Philosophy: The Nature of His Game. Open Court, 2014. ISBN 978-0-8126-9880-0, с. 30 – 50Jeffrey Burton Russell. The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 66 Идеята за дявола често се приема насериозно, но невинаги, например когато фигурата на дявола се използва в реклама.Jeffrey Burton Russell. The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity. Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 41, 75Russell, Jeffrey Burton. The Prince of Darkness: Radical Evil and the Power of Good in History. Cornell University Press (1992). ISBN 978-0-8014-8056-0, с. 2
Етимология
Думата произлиза от гръцкото διάβολος, което се превежда като „клеветник“.διάβολος, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon Думата е заета в латинския като diabolus.
Древен Египет Апофис е древноегипетското божество, което е въплъщение на хаоса и е противник на светлината и Маат (реда/истината). Той присъства в изкуството под формата на гигантски дракон.
Сет първоначално се свързва както с положителни, така и с отрицателни роли: защитник на Ра в слънчевата лодка от змея на хаоса и узурпатор, който убива брат си, за да наследи трона му. Все пак, по-късно той е демонизиран и започва да не се харесва на хората. Според някои изследователи, демонизацията на Сет започва след като няколко държави започват да завладяват Египет през Третия преходен и Късния периоди. Сет, който по традиция е бог на чужденците, започва да се свързва с външните потисници, включително Асирийската и Персийската империи. Именно през този период Сет бива особено очернен и поражението му от Хор е широко отпразнувано. Отрицателните страни на Сет се подчертават по това време. Той убива Озирис, след като ѝ разчленява тялото на парчета и го разпръсква, за да не може да бъде възкресена. Гърците по-късно свързват Сет с Тифон, тъй като и двамата представляват зли сили, богове на бурите и синове на Земята, които нападат главните богове. Въпреки това, през този период, в някои отдалечени райони на Египет на Сет все още се гледа като на героично божество. Сет е класифициран и като божество хитрец, който, като бог на безпорядъка, прибягва до измама, за да постигне злополучие.
Индуизъм
Най-ранните индуистки текстове не предоставят по-нататъшни обяснения за злото и го разглеждат като нещо естествено.Jeffrey Burton Russell The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 56 Обаче, по-късните текстове съдържат различни обяснения за злото. Според обяснението, дадено от брахманите, демоните, както и боговете, говорят истини и неистини, но демоните са изоставили истината, докато боговете са изоставили неистините. Но и двата духа се разглеждат като различни аспекти на едно върховно божество. Дори жестоки божества като Кали не се считат за дяволи, а просто за тъмните страни на върховния бог, които могат дори да проявяват доброжелателност.Seema Mohanty, Seema The Book of Kali Penguin Books India 2009 ISBN 978-0-14-306764-1, с. 115
Зороастризъм Зороастризмът вероятно въвежда първата идея за концептуален дявол – принципно зло, което съществува независимо от Господ.Jeffrey Burton Russell The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 99 В зороастризма, доброто и злото произлизат от две крайно противоположни сили.John R. Hinnells The Zoroastrian Diaspora: Religion and Migration OUP Oxford 2005 ISBN 978-0-19-151350-3, с. 108 Силата на добро се нарича Ахура Мазда, а „унищожителният дух“ на авестийски се нарича Анхра Майню. Средноперсийският му еквивалент е Ахриман. Двете сили са във вечна борба и никоя от тях не е всемогъща, особено Анхра Майню, която е ограничена от времето и пространството – в края на времето тя окончателно ще бъде победена. Докато Ахура Мазда създава доброто, Анхра Майню е отговорна за всяко зло и болка на света, включително краставите жаби и скорпионите.
Будизъм В будизма присъства фигура, подобна на дявол, наречена Мара, който играе съблазнителна роля, разсейвайки хората от практикуването на духовен живот, правейки обикновените неща примамливи или правейки отрицателните да изглеждат положителни. Той примамва Гаутама Буда, като се опитва да го прелъсти с гледката на красиви жени, за които често се твърди, че са дъщерите на Мара. В будистката космология олицетворява нездравословните импулси, непохватността и смъртта.Mara-the god of death
Тенгризъм Сред митовете на тенгризма, Ерлик е дяволоподобна фигура, владетел на ада и първият човек. Според един разказ, Ерлик и Господ плуват заедно в първичните води. Когато Господ понечва да създаде Земята, той изпраща Ерлик да се гмурне във водата и да събере малко кал. Ерлик скрива малко в устата си, за да създаде по-късно свой собствен свят. Но когато Господ нарежда Земята да се разшири, Ерлик се задява със Земята в устата си. Господ му помага да я изплюе. Изплютият материал от Ерлик ражда неприятните части от света. Поради греха си, той присвоява злото. Според друг вариант, богът създател е Улген. Ерлик пак е първият човек. Той поисква да създаде човек, точно както е направил Улген, а Улген го наказва, като го хвърля в подземието, на което Ерлик става владетел.Mircea Eliade History of Religious Ideas, Volume 3: From Muhammad to the Age of Reforms University of Chicago Press, 31.12.2013 ISBN 978-0-226-14772-7, с. 9David Adams Leeming A Dictionary of Creation Myths Oxford University Press 2014 ISBN 978-0-19-510275-8, с. 7
Според тенгризма, смърт не съществува в смисъла на край на живота, а представлява просто преход към невидимия свят. Като господар на ада, Ерлик поробва душите, които са прокълнати. Освен това той дебне душите на хората, живеещи на Земята, причинявайки смърт и болести.Plantagenet Publishing The Cambridge Medieval History Series volumes 1 – 5 Някои шамани правят жертвоприношения на Ерлик, за да получат по-висок ранг в подземието, ако бъдат проклети.
Езидизъм Според митовете на езидите, не съществува същество, което представлява зло, опониращо на Господ. Такъв дуализъм се отрича от тях,Birgül Açikyildiz The Yezidis: The History of a Community, Culture and Religion I.B.Tauris 2014 ISBN 978-0-85772-061-0, с. 74 а злото се счита за несъществуващо.Wadie Jwaideh The Kurdish National Movement: Its Origins and Development Syracuse University Press 2006 ISBN 978-0-8156-3093-7, с. 20 Езидите се придържат към строг монизъм и им е забранено да изричат думата дявол или да говорят за ада.Florin Curta, Andrew Holt Great Events in Religion: An Encyclopedia of Pivotal Events in Religious History [3 volumes] ABC-CLIO 2016 ISBN 978-1-61069-566-4, с. 513
Юдаизъм Яхве в юдаизма създава както доброто, така и злото, както е споменато в книгата на Исая (45:7). Дяволът не съществува в ранните юдейски писания. Обаче, влиянието на зороастризма през периода на Ахеменидите въвежда злото като отделен принцип в еврейската система от вярвания, който постепенно се въплъщава в опозиция, докато терминът Сатана се развива в определен вид свръхбожество, променяйки монистичния мироглед на юдаизма в дуалистичен такъв.Jeffrey Burton Russell The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 58 По-късно талмудическият юдаизъм отхвърля Енохийските книги, които изобразяват дявола като независима сила на злото редом до Господ.Jackson, David R. (2004). Enochic Judaism. London: T&T Clark International. с. 2 – 4. ISBN 0-8264-7089-0 След апокалиптичният период, споменаванията на Сатаната в Танаха започват да се считат за алегорични.Jeffrey Burton Russell: The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity, Cornell University Press, 1987, ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 29.
Християнство
В християнството злото е въплътено в Дявола (Сатаната) – паднал ангел, който е главен противник на Господ.Jeffrey Burton Russell The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity Cornell University Press 1987 ISBN 978-0-8014-9409-3, с. 174 Християните смятат римските и гръцките божества за дяволи. Християнството описва дявола като тероризиращ света чрез зло. Той представлява антитеза на истината и трябва да бъде проклинат, заедно с падналите ангели, които го следват, на вечен огън в деня на Страшния съд.
В по-големите течения на християнството, дяволът обикновено се нарича сатана. Той се описва като мразещ цялото човечество, опониращ на Господ и разпространяващ лъжи и опустошение сред душите на хората.
Сатаната често се определя като змията, която убеждава Ева да изяде забранения плод. Макар тази интерпретация да не присъства в разказа за Адам и Ева, тя датира поне от времето на написването на Откровение на Йоан, което вече конкретно идентифицира сатаната със змията. В книгата той се отъждествява и с дракон.
Дяволът понякога е наричан Луцифер, особено когато е описван като ангел преди падението си. Велзевул първоначално е името на филистимско божество (определен вид Баал), но в Новия завет се използва като синоним на Сатана. В Божествена комедия е наричан Белзебуб.
В други, по-малки християнски течения, думата „Сатана“ в Библията не означава свръхестествено същество, а се отнася за всеки неприятел и преносно означава човешките грях и изкушение.
Гностични религии Гностичните религии многократно разглеждат идеята, че материалният свят в същността си е зъл. „Единственият истински Господ“ е отвъд материалната вселена и следователно тази вселена трябва да се управлява от по-нисшо самодоволно божество. Това божество се идентифицира от някои секти, като например маркионизма, с божеството от Стария завет. Някои текстове, като например Апокрифът на Йоан, не само демонизират Бога създател, но и го наричат с името на дявола в някои еврейски писания, Самаел.Birger A. Pearson Gnosticism Judaism Egyptian Fortress Press ISBN 978-1-4514-0434-0, с. 100