Линейни крайцери тип „Дерфлингер“

Дерфлингер () са серия линейни крайцериВ официалната немска класификация от онова време няма понятието „линеен крайцер“ (), и те, заедно с броненосните крайцери са класифицирани като „голям крайцер“ (). на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. В сравнение със своя предшественик – „Зайдлиц“ – този тип линейни кораби има многобройни конструктивни изменения. Всичко от проекта са построени три единици: в рамките на бюджетната програма от 1911 г. е поръчан линейният крайцер, който получава след това названието „Дерфлингер“ (), по програмата за 1912 г. е поръчан „Лютцов“ (), а в рамките на бюджета за 1913 г. – последният кораб от серията – „Хинденбург“. „Хинденбург“ е строен по изменен до известна степен проект и има с 300 – 350 тона по-голяма водоизместимост, нараснала с 2,4 м дължина и малко по-различна схема на брониране. Поради тези изменения някои автори го отнасят към отделен тип.

Линейни крайцери от типа „Дерфлингер“ получават 305-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра. Поради ограниченията на проекта по водоизместимост (в сравнение със „Зайдлиц“ то нараства с 1600 тона) броят на двуоръдейните кули е намален от пет на четири. Но това позволява, за първи път при немските линейни крайцери, те да се разположат по линейно-терасовидната схема. Корабите имат основателно брониране и съвършенна противоторпедна защита. Схемата на бронирането с малко се отличава от тази на предшественика.

Благодарение на балансираното брониране и въоръжение линейните крайцери от типа „Дерфлингер“, според някои специалисти, се считат за най-добрите крайцери, влезли в строй преди края на войната.

История на разработването След приключване на проектирането на линейния крайцер „Зайдлиц“ изниква въпроса за проектирането на кораба от нов тип. Разработката на проекта се води от департамента по общо машиностроене 8 месеца – от октомври 1910 до юни 1911 г. Още през април 1910 г. Генералния департамент на Военноморския флот (General Navy Department) започва работата по определянето на изискванията за линейния крайцер от програмата за 1911 г. Основните въпроси са избора на броя винтове, типа на силовата установка и въоръжението. Използването на три винта би позволило да се постави на централния вал дизелова силова установка. Преимуществата на дизеловата установка са в по-високия КПД и по-простата горивна система, което в крайна сметка води до намаляването на екипажа и снижаване на стойността.

Генералния департамент счита за задължителен прехода към 305-мм оръдия, тъй като 280-мм оръдия вече не гарантират пробиването на 300-мм главен броневи пояс на последните британски линкори. Това обстоятелство се взема под внимание, тъй като немските линейни крайцери са планирани за използване в линейния бой на главните сили. Независимо от това, че морският статс-секретар (министър) на Германия Алфред фон Тирпиц, който залага на крайцерските функции, счита това изискване за незадължително, към 1 септември е окончателно решено да се въоръжат новите кораби с 305-мм оръдия. Традиционно за немския флот съществена роля има и стойността на кораба и, съответно, изискването за ограничаване на водоизместимостта на новите кораби. Поради това, че 305-мм кули са по-тежки 1,3 пъти, отколкото 280-мм, броят на кулите е намален от 5 до 4. При това, в сравнение със „Зайдлиц“, теглото на оръдията нараства само с 36 тона. Към това намаляването на броя на оръдията, за първи път за немските линейни крайцери, позволява да се разположи главния калибър по линейно-терасовидната схема. Към това време става известно, че дизеловия двигател с голяма мощност няма да бъде готов, и от неговото използване се отказват.

Линейно-терасовидното разположение на носовите кули води до значително увеличаване на височината на центровете на тежестта на цялата надпалубна инфраструктура не само поради това, че има по-високо разполагане на самите кули и техните барбети, но и от необходимостта за целите на осигуряване на нужния обзор за по-високо разполагане на бойната рубка и, съответно, на цялата носова надстройка. Тъй като на устойчивостта се придава голямо значение, за целите на понижаването на центъра на тежестта се налагат кардинални решения. За разлика от „Молтке“ и „Зайдлиц“, новия проект получава гладкопалубен корпус, и в резултат кула „A“ има височина на осите на оръдията над КВЛ само 8,2 м. Това е най-ниската стойност сред всички германски линейни крайцери и значително по-малко, отколкото при английските (например, на съвременника на „Дерфлингер“, британския „Тайгър“ – 11,9 м). За целите на повишаване на мореходните качества палубата има в носа заметна седловатост. В крайна сметка височината на борда при форщевена съставя 7,7 м, което е сравнимо с предходните типове („Молтке“ 7,6 м, „Зайдлиц“ 8,0 м). Гладкопалубният корпус със седловатост към носа придава на „Дерфлингерите“ особено грациозен вид, и те по право, от мнозина се считат за най-красивите кораби на кайзеровия флот.

Конструкция Конструкция на корпуса и надстройките „Дерфлингер“ и „Лютцов“ имат дължина по КВЛ 210 м и 210,4 м между перпендикулярите. „Хинденбург“ е малко по-дълъг – 212,5 по КВЛ и 212,8 между перпендикулярите. Ширината на всичките три кораба е 29 м, газенето при пълна водоизместимост по носа е 9,2 м, при кърмата – 9,56. Нормалната водоизместимост на корабите от серията незначително нараства от първия кораб към последния – при „Дерфлингер“ е 26 600 т, при „Лютцов“ 26 774 т и на „Хинденбург“ – 26 947 т. Пълната водоизместимост на „Дерфлингер“ е 31 200, на „Хинденбург“ – 31 700 т. Увеличаване на газенето с 1 см съответства на увеличаване на водоизместимостта с 40,1 т. Корпусът на „Дерфлингер“ е разбит от водонепроницаеми прегради на 16 отсека (на „Лютцов“ и „Хинденбург“ – 17.). Независимо от относително малката височина на борда над водата, общата му височина в средата на корпуса е 14,75 м (на „Зайдлиц“ е с 0,87 м по-малко.), което благоприятно се отразява на възможностите да се осигури носещата здравина на кораба при огъване. На „Дерфлингер“ е използвана надлъжната система за набор на корпуса вместо използваната на „Молтке“ и „Зайдлиц“ смесена система на набор. Тази система на набора на корпуса се използва на новите леки крайцери започвайки от „Магдебург“ и позволява значително да се олекоти конструкцията на корпуса.

Още едно нововъведение става използването на една средна надлъжна преграда вместо двете, използвани по-рано. Това намалява здравината на конструкцията, но икономисва тегло. Също е намалена дължината на двойното дъно до 65% от дължината на корпуса (при „Зайдлиц“ тази величина съставлява 76%.). Всичко това позволява да се получи по-малка относителна маса на корпуса в сравнение както с предходните линейни крайцери, така и спрямо британските съвременници (масата на корпуса на „Лютцов“ е 30,5% от водоизместимостта, по сравнение с 36,5% на британския „Лайън“ и 34,3% при „Тайгър“).

Отличителна особеност в конструкцията става разполагането на двете кърмови турбинни отделения между кърмовите кули, а на двете носови турбинни отделения в съседство с погребите за боеприпаси на кърмовата издигната кула „C“. Това позволява да се икономиса дължина от цялото турбинно отделение, да се преместят кулите по-далеч от краищата и да се съкрати дължината на цитаделата. Корпусът така става по-здрав, намалява се надлъжния огъващ момент. Също намалява и моментът на инерция относно вертикалната ос, което в крайна сметка подобрява маневреността. Кула „A“ на „Дерфлингер“ се намира на 54 м от форщевена (на „Зайдлиц“ на 46 м, а на „Молтке“ – 42 м). Благодарение на това ширината на корпуса в района на крайните носова и кърмова кули става по-голяма, което позволява да се увеличи дебелината на противоминната защита по краищата.

Крайцерите от този тип обладават прекрасна мореходност и добри ходови качества. При това корабът се счита за „мокър“ – носовите каземати постоянно са заливани. Маневреността е посредствена. Имат два руля, постановени тандемно. Завиването става леко, но бавно със значителна загуба на скорост – при максимално преместване на руля загубата на скорост, при циркулация, достига до 65°, с образуване на крен до 11°. Метацентричната височина съставлява 2,6 м. Устойчивостта е максимална при крен 34° и нулева при 74°. Ъгълът на бордовото люлеене достига 11° с период 11 секунди. На „Дерфлингер“ за успокояване на бордовото люлеене са използвани цистерните на Фрам. Обаче според резултатите от изпитанията на тази конструкция на „Фон дер Тан“ се изяснява, че намаляването на ъгъла на люлеене съставлява само 33%. Това е признато за недостатъчно, и цистерните на Фрам при втория и третия кораб от серията не са използвани.

Липсата на кули на главния калибър в средната част на кораба позволява да се облекчи разполагането на надстройките, комините, артилерията с по-малък калибър и спасителните катери и лодки. Екипажът по щат наброява 1112 души, от тях 44 офицера. „Лютцов“ и „Хинденбург“ се строят като флагмански кораби и имат помещения за разполагането на адмирала с щаба му – допълнително 76 души, от тях 14 офицера. Във военно време екипажът се попълва за сметка на резервисти и е по-голям – съгласно данните на старшия артилерист Хаазе екипажът на „Дерфлингер“ в Ютландското сражение се състои от 1298 души. Условията за обитаемост на екипажа се считат за доста добри.

Корабите от типа носят по 1 голям парен катер, 3 моторни катера, 2 баркаса, 2 велбота, 2 яла и 1 разглобяема лодка. В носовата част са поставени 2 основни и една резервна седемтонни котви и една кърмова 3,5-тонна котва.

Въоръжение Главнят калибър на крайцерите са осем 305-мм оръдия, разположени в четири двуоръдейни кули. 305-мм оръдие SK L/50 има дължина на ствола 50 калибра и стреля 3 пъти в минута. Оръдията, със стволове, направени по технологията за укрепване на ствола на оръдието с цилиндри, имат маса по 51,85 тона и са с хоризонтално-плъзгащ се затвор система на Круп. Високата им скорострелност се достига за сметка на новата за голямокалибрените германски оръдия хидравлична система на досилателя и затвора. Принципна разлика на германските оръдия от британските е използването на метателен заряд, състоящ се от две части – предната в копринен картуз и основна в медна гилза. Първоначалният ъгъл на наклон на оръдията е −8°, а ъгъла на възвишение +13,5°. При стрелба с бронебойния снаряд с маса от 405,5 кг с използването на заряд с взривно вещество с маса 125,5 кг се осигурява начална скорост от 855 м/с и максимална далечина на стрелбата от 16 200 м. След Ютландския бой, за увеличаване на далечината на стрелба, ъглите на наклон/възвишение са изменени на −5,5°/+16°. Това осигурява далечина на стрелбата 20 400 м.

Оръдията са разположени по линейно-терасовидната схема – две кули на носа и две на кърмата. Кулите, традиционно за немския флота, имат буквено обозначение и неофициални собствени имена. От носа към кърмата са кулите „A“ – „Анна“, „B“ – „Берта“, „C“ – „Цезар“ и „D“ – „Дора“. „Дерфлингер“ и „Лютцов“ носят кули образец 1912 г. Drh LC/1912, а „Хинденбург“ по-новите Drh LC/1913. Хоризонталното въртене със скорост от 3° в секунда се осигурява от електродвигатели, вертикалното преместване на оръдията е с хидравлично задвижване. На първите два кораба при кулите „А“, „B“ и „С“ зарядните погреби се намират под снарядните, на кула „D“ разположението е обратно. На „Хинденбург“ при всички четири кули зарядните погреби се намират над снарядните. Носовите кули имат сектори на обстрела 300°, а кърмовите 310°. Разчетът на кула е съставен от 77 души. По време на боя той се увеличава с 12 души резерв. Щатния боезапас съставлява 90 снаряда на оръдие – 65 бронебойни и 25 фугасни с дънен взривател. Общият боекомплект съставлява 720 снаряда.