Лачин (; ) или Бердзор () е град, който е международно признат като част от Азербайджан, но де факто е под контрола на непризнатата Нагорно-Карабахска република. От 1992 г. насам районът се контролира от Нагорно-Карабахската република, която е преименувала града на Бердзор и го е направила столица на своя Кашатагски район.Holding, Nicholas (2006). Armenia with Nagorno Karabagh, 2nd: The Bradt Travel Guide. Guilford, Connecticut: Globe Pequot Press, с. 208. ISBN 1-84162-163-3. Правителството на Азербайджан счита града за столица на своя Лачински район. Градът и околността му образуват Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах с Армения. Разположен е на планински склон на левия бряг на река Акари.
История До 1926 г. градът е познат под името Абдаляр.Е. М. Поспелов. „Имена городов: вчера и сегодня (1917 – 1992). Топонимический словарь.“ Москва, „Русские словари“, 1993. с. 23Samvel Karapetian. Armenian Cultural Monuments in the Region of Karabagh. Yerevan: Gitutiun Publishing House, 2001, с. 169. Статутът си на град получава през 1923 г.
В началото на 1920-те години, Владимир Ленин пише писмо до Нариман Нариманов, в което загатва, че Лачин следва да бъде част от Азербайджан, но властите в Баку и Ереван получават обещания, които се оказват противоречиви.Alexandre Bennigsen and S. Enders Wimbush. Muslims of the Soviet Empire. C. Hurst & Co Publishers, 1986, с. 202, 286. ISBN 1-85065-009-8. На 7 юли 1923 г. Лачин става административен център на Кюрдистански уезд (познат под името Червен Кюрдистан) до разпадането на административната единица през 1929 г.McDowall, David. A Modern History of the Kurds, 3rd. ed. London: I.B. Tauris, 2004, с. 492.
На 15 май 1992 г., в хода на Нагорно-Карабахския конфликт, армията на Нагорни Карабах превзема първия сухопътен коридор към Армения.Baev, Pavel K. The Russian Army in a Time of Troubles. International Peace Research Institute, 1996, с. 124. ISBN 0-7619-5187-3. Преди това, на 13 май, Турция заплашва Армения, че ще се намеси военно, ако Шуша и Лачин не се върнат на Азербайджан.A Study of Crisis, by Michael Brecher, Jonathan Wilkenfeld, 1997, с. 565 Русия отговаря на това като подписва военно споразумение с Армения, обещаващо военна помощ, ако сигурността ѝ е застрашена. На 20 май 1992 г. Турция уверява Русия, че няма да предприеме военна намеса. Така, след три години блокада, е създадена наземна връзка между Армения и Нагорни Карабах. През есента на 1992 г. азербайджански сили се опитват да си възвърнат контрола над Лачин, но са отблъснати. Цялото азербайджанско и кюрдско население на Лачин напуска града, след като попада в ръцете на арменците.
Нагорно-Карабахски конфликт Лачин и околните райони стават сцена на тежки сражения по време на Нагорно-Карабахския конфликт в периода 1990 – 1994 г. Градът все още не се е възстановил напълно от разрушенията на войната. Това е един от най-важните градове под арменски контрол, тъй като през него минава Лачинският коридор, свързващ Армения с Нагорни Карабах. Съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбелязват, че Лачин се разглежда като отделен случай в преговорите, тъй като градът е хуманитарната и отбранителната връзка на Нагорни Карабах. Без него, Нагорни Карабах би останал изолиран ексклав. Лачинският коридор и Келбаджар са фокусна точка на арменските искания в мирните преговори с Азербайджан.CountryWatch – Interesting Facts Of The World
На 16 юни 2015 г. Европейският съд по правата на човека взема решение по дело, засягащо оплаквания от шест етнически кюрдски бежанци, които не са успели да се върнат в домовете и имотите си в Лачин, който са били принудени да напуснат през 1992 г. по време на конфликта в Нагорни Карабах. Съдът осъжда, че отказът на арменските власти да допусне кюрдите до домовете им представлява нарушение на правото им на личен и семеен живот.
Население По данни на „Кавказки календар“ от 1912 г. в село Абдаляр, Зангезурски уезд, Елизаветполска губерния живеят 111 души, голяма част от които са кюрди.
Година Население Етнически групи 1926 435 37,7% азербайджанци, 25,3% кюрди, 15,2% арменци, 13,1% руснаци 1939 1063 80,7% азербайджанци, 11,6% арменци, 6,4% руснаци 1959 2329 94,5% азербайджанци, 4,3% арменци, 1% руснаци 1970 4990 95% азербайджанци, 2,7% руснаци и украинци, 1,1% арменци 1979 6073 99,1% азербайджанци 1989 7829 2005 2190 ~100% арменци 2015 1900 ~100% арменци
Вижте също Лачински коридор
Източници
Категория:Градове в Азербайджан Категория:Градове в Нагорни Карабах