Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)

Големият остров при село Дуранкулак е праисторическа селищна могила с огромна международна популярност.DURANKULAK–Golemija ostrov tell. Investigating Ancient Civilisation. That Even Had Tattoo Facilities. (Hunting Atlantis, Discovery, 2020) Островът е паметник на културата с национално значение. Това е един от най-известните праисторически обекти в България и като такъв се радва на голям научен и туристически интерес.Милена Хлебарова. Феноменът Дуранкулак, който промени познанието за Европа и света

Археологическият комплекс при Дуранкулак е открит през 1974 год. от Хенриета Тодорова.

Интензивните археологически проучвания започват през 1974—1975 година. Със спорадични прекъсвания те продължават и до днес.Vajsov, I. Die archäologische Lokalität Durlakulak Forschungsergebnisse 1974 – 2007. – In: Henrieta Todorova (Ed). DURANKULAK, Band III, Die hellenistischen Befunde. Verlag Marie Leidorf GmbH, 2016, ISBN:13: 978-3-86757-015-2, 13 – 20 Дългогодишен ръководител на проучванията е световно известната българска археоложка проф. Хенриета Тодорова. След смъртта ѝ през 2015 год. проуванията продължаватGurankulak_Tell_Golemija_ostrov_Moments_from_the_archaeological_research_PART_1_2018_2020_ Моменти от проучването на ранноенеолитни сгради в Дуранкулак – видео] под ръководството на Иван Вайсов и Владимир Славчев.

Резултатите от археологическите проучвания на Големия остров при Дуранкулак свидетелстват за изключителна топографска приемственост, при която на едно и също място са изграждани селищни и култови структури в продължение на хилядолетия — от праисторическата епоха (V–IV хил. пр.н.е.) до Ранното средновековие (IX–XI век).Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century AD Тази дългосрочна пространствена и културна континуитетност представлява рядко явление в археологическия пейзаж на Балканския полуостров. Именно поради тази уникалност обектът често е наричан и „Българската Троя“ — определение, което подчертава неговото изключително значение за разбирането на културната стратиграфия и дългата история на обитаване в региона.Иван Кулеков Българската Троя – видео

Селищната могила Големия островАйля Исмаил, Тодор Димов, Археологически комплекс Дуранколашко езеро – Природа екология и открития е част от Археологически комплекс „Дуранкулак“Айля Исмаил Архологчески резерват Дуранкулак който обединява три обекта: селищната могила Дуранкулак – Големия остров, Дуранкулак – некропола и Дуранкулак – нивата. На Големия остров има селища от ранния енеолит – култура Хаманджия III–IV, късния енеолит – култура Варна, обредни ями и жертвена клада от протобронзовата и бронзовата епоха – културите Чернавода І и ІІI, укрепено селище от късната бронзова епохаH. Todorova. Zur spätbronzezeitlichen Siedlung auf der „Großen Insel“ bei Durankulak (Bulgarien). – In: Bohuslav Chropovsky, Joachim Hermann (eds.) Beiträge zum bronzezeitlichen Burgenbau in Mitteleuropa: Kulturgeschichtliche und sozialökonomische Grundlagen (Berlin 1982) 417 – 425. – културата Кослоджени (Sabatinovka-Noua-Coslogeni „cultural complex“N. Bologhan. Resuming the Research of the Coslogeni Group (Late Bronze Age) Settlement Settlement Systems. First Step.), антични сгради с пещерен храм на богинята Кибела и ранносредновековно прабългарско селище с няколко ротонди, съществувало от 9-и до началото на 11-и век сл. Хр.Хенриета Тодорава (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde). Общата дебелина на културните напластявания е 3,20 – 3,50 м. Селищната могила има седем стратиграфски хоризонта, шест от които (I –VI) са изцяло проучени.

Археологическите находки, открити на Големия остров при Дуранкулак, се съхраняват в няколко водещи музейни и културни институции. Основните такива се намират в Регионалния исторически музей на гр. Добрич (РИМ – Добрич), Националния исторически музей в София (НИМ – София) и Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ – БАН). Част от артефактите са представени и във временни експозиции в местни културни центрове, включително читалището в с. Дуранкулак и Зеления център в гр. Шабла. Това осигурява както научна достъпност, така и възможности за местна културна интерпретация и популяризация на археологическото наследство.Зеленият център Шабла

СоциализацияДуранкулашкото езеро с нова туристическа инфраструктура по международен проект

Големият остров при Дуранкулак в съвременен контекст функционира като музей на открито, в рамките на който са експонирани консервирани и частично реконструирани архитектурни структури, датиращи от различни археологически периоди. Сред тях се открояват енеолитни жилищни постройки, обекти от Ранното средновековие, както и елинистически пещерен храм, посветен на богинята Кибела — уникален по рода си в региона. Първите проекти за консервация и експониране на археологически структури на Големия остров са разработени и частично реализирани в периода 1980-1984 г. от арх. Хр. Ганчев и арх. А. Ангелов от Националния институт за недвижимо културно наследство. По това време обект на консервационно-реставрационни дейности са били сгради и фортификационни съоръжения от Ранното средновековие. В съответствие с одобрен проект за това е използван циментов разтвор. Съществената разлика между експонираните праисторически и ранносредновековни сгради се състои в начина на запазване и последваща обработка на каменните конструкции. При праисторическите постройки каменните основи са съхранени в своя автентичен вид, без съществени намеси в оригиналната структура. За разлика от тях, ранносредновековните сгради показват следи от преизграждане, при което каменните стени са презиждани с циментов разтвор – техника, отразяваща различна стоителна традиция и подход към консервацията и реставрацията.

С цел опазване и популяризиране на това културно-историческо наследство е изградена съвременна инфраструктура, включваща паркинг зона, билетен пункт и посетителски център. Последният предлага постерна изложба, 3D визуализации на археологически обекти и витрини с реплики на знакови находки, открити при теренните археологически проучвания.

Местоположение

Селищната могила „Големия остров“ е разположена в западната част на сладководното Дуранкулашко езеро, на приблизително 2 км югоизточно от село Дуранкулак, община Шабла, област Добрич. Праисторическото селище се намира на около 2 км от съвременния черноморски бряг, на 187 км южно от устието на р. Дунав при гр. Сулина (Румъния) и на 115 км от знаковия праисторически обект Бая-Хаманджия (също в Румъния). Географското положение на обекта в североизточна Добруджа го поставя в непосредствена близост до ключови комуникационни и културни оси през праисторията.

Днес археологическият обект е социализиран и с добър транспортен достъп. Намира се в близост до международния крайбрежен път E87, който свързва Варна с Констанца. До обекта води частично асфалтиран път, а достъпът до самия остров се осъществява посредством дървен мост, изграден над езерото.

Големият остров при село Дуранкулак се утвърждава като една от най-значимите туристически и културни дестинации в региона, благодарение на уникалната си комбинация от археологическо наследство, природна среда и локална културна идентичност.

Източно от Големия остров, под съвременното водно ниво на Дуранкулашкото езеро, преминава оформено суходолие — геоморфологична депресия, представляваща геоложки разлом с посока югозапад – североизток. То започва от района на село Ваклино и е идентифицирано като долинния профил на т.нар. Шабленска река — сезонен воден поток с ясно изразени меандри. Реката има дължина приблизително 30 км, започва северно от село Твърдица (област Добрич), и се характеризира със средна дълбочина около 12 метра. Геоморфологичните характеристики на това сухо корито вероятно са изиграли съществена роля при праисторическото обитаване и хидрогеографската динамика на района. Дуранкулак

Шабленската долина изпълнява ключова хидрографска и геоморфологична роля в североизточна Добруджа, като насочва дренираните повърхностни и подпочвени води от значителна част на Добруджанското плато към Дуранкулашкото езеро. Водосборният ѝ басейн обхваща приблизително 95 km², като включва райони с незначителна надморска денивелация и слаб хидродинамичен наклон, характерни за платовидния релеф на региона. Това предопределя наличието на бавен повърхностен отток, подпомагащ сезонна акумулация на влага, както и формирането на временни водни тела и влажни зони с потенциал за обитаване.

От геоложка гледна точка, долината се разполага в рамките на по-голям тектонски разлом — структурната линия Вранино–Нейково–Твърдица–Бежаново–Ваклино–Дуранкулак. Този разлом е с изразена субмеридионална посока и играе съществена роля за хидрогеоложките условия на района. Наличието на тази тектонска структура е благоприятствало не само формирането на суходолия, но и на депресионни зони с устойчив воден режим — такива като Дуранкулашкото езеро, което е важен резервоар в рамките на регионалния воден баланс.

От гледна точка на геоархеологията, съществуването на такъв хидрографски коридор, комбиниран с естествените защитни свойства на карстовия релеф, създава условия за дълготрайно обитаване още от праисторическата епоха. Сезонните колебания на водното ниво, свързани с палеоклиматични фази (вкл. халоцена), са довели до натрупване на седиментни слоеве с висока стратиграфска информативност. Те съдържат едновременно археологически артефакти, растителен полен, микрофосилии и други проксита, чрез които може да се реконструира палеосредата и културната динамика на селищната могила „Големия остров“.

От екологична перспектива, тектонски обусловените понижения създават условия за развитието на специфични биотопи, подпомагащи биоразнообразието и формиращи част от екологичната мрежа „Натура 2000“. Дългосрочният човешки натиск върху този чувствителен ландшафт оставя археологически видими следи, но също така изисква съвременни стратегии за интегрирано опазване на културното и природното наследство на Дуранкулашкото езеро.

Палеоклимат Големият остров при Дуранкулак се намира в южната част на Добруджанската географска област, която се характеризира с умереноконтинентален климат — с ясно изразени студени зими и горещи, често засушливи лета. Естествената растителна покривка в района е от степен и лесостепенен тип, с доминиране на тревни съобщества, съчетани с редки ксерофитни храстови и дървесни формации. Тази екологична рамка е благоприятствала за земеделски и пастирски практики още от праисторическата епоха.

Климатичните условия в околността на Дуранкулашкото езеро са претърпели многократни промени през холоцена, включително периоди на засилена хидроклиматична нестабилност. Особено съществени в това отношение са климатичните флуктуации в края на IV-то хилядолетие пр. Хр., когато значително и трайно затопляне води до сериозно засушаване на вътрешнобалканските равнини и едновременно с това — до повишаване нивото на Черно море вследствие на глобалните хидросферни процеси. Тези промени вероятно са нарушили устойчивостта на традиционните модели на стопански живот и заселване в района на Големия остров.