Регионите на Италия представляват първото ниво на териториално-административно деление на държавата, както и обществен орган, надарен с политическа и административна автономия, призната и ограничена основно от Конституцията на Италианската република (чл. 114-133).
Общи характеристики В Италия съществуват 20 региона (на итал. regione, мн. ч. regioni). С изключение на Вале д’Аоста, всички те са разделени на т. нар. „големи територии“ (на итал. aree vaste), които могат да бъдат от два типа:
метрополни градове – общо 15 (към 1 януари 2026 г.) провинции – общо 110 (към 1 януари 2026 г.), отговарящи на следните терториални образования: 103 административни органа от второ ниво (82 провинции, 15 метрополни града и 6 свободни общински консорциума в Сицилия) 2 автономни провинции в Трентино-Алто Адидже 5 премахнати провинции във Фриули-Венеция Джулия и Вале д'Аоста, разглеждани за статистически цели
Регион Трентино-Алто Адидже се отличава от останалите поради факта, че властта за вземане на решения (много по-засилена отколкото в другите региони) се упражнява директно на ниво провинция – чрез автономните провинции Тренто и Болцано.
Най-ниското административно ниво в рамките на регионите е общината (comune).
История Първите идеи за бъдещото развитие на италианските региони се появяват непосредствено след Обединението на Италия през 1861 г. Една от основните тревоги на новосъздаденото кралство е опасността от децентрализация, възприемана като заплаха за единството на държавата. Затова в този период се поставя силен акцент върху административната и политическата централизация..
През 1865 г. е приет Закон № 2248, известен като „Закон Риказоли“ ("Legge Ricasoli"), който урежда функциите на провинциите (province), окръзите (circondari), районите (mandamenti) и общините (comuni). Провинциите са определени като органи за децентрализация на централната администрация, ръководени от префект, чиято задача е да следи за съответствието на местните актове с държавните закони. По-късно Кралският указ от 10 февруари 1889 г. № 5921 и законите от 1908 г. и 1915 г. (т.нар. „Единни текстове на общинските и провинциалните закони“) разширяват границите на административната децентрализация..
В Кралство Италия съществуват общини и провинции (окръзите са премахнати през 1923 г., а областите – през 1927 г.), но регионите все още не са териториални единици. Те се появяват едва с Конституцията на Италианската република след Втората световна война. Още през втората половина на XIX век обаче статистикът Пиетро Маестри групира провинциите в „териториални области“ или „компартименти“ за статистически цели – предшественици на днешните региони. Компартиментите са географски подразделения без административни функции. Терминът „регион“ като заместител на compartimento се появява за първи път в Италианския статистически годишник от 1912 г.. Делението, въведено от Маестри, остава почти непроменено до Втората световна война, като разликите между компартиментите от 1870 г. и съвременните региони са минимални (с изключение на територии, които още не са били анексирани)..
Италия официално въвежда регионите в правната си система с Конституцията на Италианската република, влязла в сила на 1 януари 1948 г. Тя постановява следното:Ще бъдат изменен с Конституционен закон от 18 октомври 2001, n. 3, "Modifiche al titolo V della parte seconda della Costituzione". „Републиката се дели на региони, провинции и общини“ (чл. 114) и „Регионите са съставени от автономни органи със собствена власт и функции според принципите, залегнали в Конституцията“ (чл. 115).
В първоначалното деление Фриули и Венеция Джулия са обединени в регион Фриули-Венеция Джулия, а Абруцо и Молизе – в регион Абруци и Молизе. През 1963 г. последният е разделен отново на два отделни региона – Абруцо и Молизе, с което броят на италианските региони достига сегашните 20.
Демографски и географски данни По-долу е таблицата с населението, площта, гъстотата на населението, столицата, броя общини и провинциите на 20-те италиански региона.
Регион Столица Население (към 1.1.2025) Площ (km²) Гъстота (души/km²) Провинции и метрополни градове Общини ЛомбардѝяМилано10 033 918421Бергамо, Бреша, Комо, Кремона, Леко, Лоди, Мантуа, Милано, Монца и Брианца, Павия, Сондрио, Варезе1502 ЛàциоРим5 709 178331Фрозиноне, Латина, Риети, Рим, Витербо378 КампàнияНеапол5 582 337408Авелино, Беневенто, Казерта, Неапол, Салерно550 ВèнетоВенеция4 853 472264Белуно, Падуа, Ровиго, Тревизо, Венеция, Верона, Виченца560 СицѝлияПалермо4 787 390185Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза, Трапани391 Емѝлия-РомàняБолоня4 461 998198Болоня, Ферара, Форли-Чезена, Модена, Парма, Пиаченца, Равена, Реджо Емилия, Римини 330 ПиемòнтТорино4 251 868168Алесандрия, Асти, Биела, Кунео, Новара, Торино, Вербано-Кузио-Осола, Верчели1180 ПулияБари3 877 395198Бари, Барлета-Андрия-Трани, Бриндизи, Лече, Фоджа, Таранто 257 ТоскàнаФлоренция3 657 716159Арецо, Флоренция, Гросето, Ливорно, Лука, Маса и Карара, Пиза, Пистоя, Прато, Сиена 273 КалàбрияКатандзаро1 834 646120Катандзаро, Козенца, Кротоне, Реджо Калабрия, Вибо Валенция404 СардѝнияКаляри1 562 38165Каляри, Нуоро, Ористано, Сасари, Южна Сардиния377 ЛигурияГенуа1 510 143279Генуа, Империя, Специя, Савона234 МàркеАнкона1 480 545159Анкона, Асколи Пичено, Фермо, Мачерата, Пезаро и Урбино225 АбруцоАкуила1 269 118117Киети, Акуила, Пескара, Терамо 305 Фриули-Венèция ДжулияТриест1 193 2847937150Гориция, Порденоне, Триест, УдинеПровинциите Гориция, Порденоне и Триест са премахнати на 30 септември 2017 с Регионале закон L.R. 26/2014215 Трентѝно-Алто ÀдиджеТренто1 086 25213 60680Болцано, Тренто282 УмбрияПеруджа851 473101Перуджа, Терни92 БазиликàтаПотенца530 00453Матера, Потенца131 МолѝзеКампобасо287 81465Кампобасо, Изерния136 Вàле д'АòстаАоста122 53238АостаЗа Вале д'Аоста провинциалните правомощия се изпълняват от региона, така че няма провинциална администрация.74 58 943 464302 0691951107896
Президенти на регионите Политическите и институционалните органи на италианските региони се обновяват чрез регионални избори, които обикновено се провеждат на всеки пет години. От 1995 г. насам изборите са регулирани от т.нар. Закон „Татарела“ (Legge Tatarella), като впоследствие конституционни закони № 1 от 22 ноември 1999 г. и № 3 от 18 октомври 2001 г. въвеждат възможността всеки регион да има собствен избирателен закон.
Регионалните избори определят състава на Регионалния съвет (Consiglio regionale) и предвиждат едновременното избиране на президента на региона, който оглавява регионалното правителство (Giunta regionale).
Почти всички региони следват този модел, с две изключения: Вале д’Аоста – президентът се избира от регионалния съвет, и Трентино-Алто Адидже – длъжността регионален президент се заема на ротационен принцип от президента на провинция Тренто и президента на провинция Болцано. Разположение Регион Административно деление Столица Знаме Регионален президент начало на през. Регионално седалище Вале д'АостаАостаРенцо Тестолин(Валдостански съюз)2025 ПиемонтТориноАлберто Чирио(Форца Италия)2024 ЛигурияГенуаМарко Бучи(незав.)2024 ЛомбардияМиланоАтилио Фонтана(Лега Норд)2023 Трентино-Алто АдиджеТрентоАрно Компатшер(Лега Норд)2023 ВенетоВенецияАлберто Стефани(Лега Норд)2025 Фриули - Венеция ДжулияТриестМасимилиано Федрига(Лега Норд)2023 Емилия-РоманяБолоняМикеле Де Паскале(Демократическа партия)2024 ТосканаФлоренцияЕудженио Джани(Демократическа партия)2025 УмбрияПеруджаСтефания Пройети(незав.)2024 МаркеАнконаФранческо Акуароли(Братя италианци)2025 ЛациоРимФранческо Рока(незав.)2023 АбруцоАкуилаМарко Марсилио(Братя италианци)2024 МолизеКампобасоФранческо Роберти(Форца Италия)2023 КампанияНеаполРоберто Фико(Движение „5 звезди“)2025 ПулияБариАнтонио Декаро(Демократическа партия)2025 БазиликатаПотенцаВито Барди(Форца Италия)2024 КалабрияКатандзароРоберто Окиуто(Форца Италия)2025 СицилияПалермоРенато Скифани(Форца Италия)2022 СардинияКаляриАлесандра Тоде(Движение „5 звезди“)2024
Вижте също
Административно деление на Италия Италиански регион с обикновен статут Италиански регион със специален статут Метрополни градове на Италия Провинции на Италия Списък на градовете в Италия
Бележки
Категория:Региони на Италия