Дàча Пàола Мараѝни () е италианска писателка, поетеса и есеистка. Носителка е на множество литературни награди.
Биография Дача Мараини е родена на 13 ноември 1936 г. във Флоренция, Италия, като най-голямата дъщеря на флорентинския антрополог, ориенталист и писател Фоско Мараини и художничката и галеристка от Палермо Топация Алиата. По майчина линия тя произхожда от сицилианския клон на древната пизанска фамилия Алиата – Алиата ди Салапарута. Дядо ѝ по бащина линия е римският скулптор и изкуствовед от тичински и генуезки произход Антонио Мараини (1886 – 1963), депутат от Националната фашистка партия (1934 – 1939), близък сътрудник на Акиле Стараче и основен защитник на художествено-културните политики на фашисткия режим. Баба ѝ по бащина линия е английската писателка Корнелия Едит „Йои“ Крос (1877 – 1944).Biografia di Fosco Maraini Дядо ѝ по майчина линия е гастрономът Енрико Мария Алиата ди Вилафранка (1879 – 1946), собственик на прочутата винарна „Корво“ и последен господар на древните изби на Кастелдача, а баба ѝ по майчина линия е Ория Мария Амелия „Соня“ Ортузар Овале де Оливарес (1892 – 1981), оперна певица, дъщеря на чилийски дипломат, която обаче не успява да изгради успешна кариера.
Мараини прекарва детството си в Япония, където родителите ѝ се установяват през 1939 г. и където са родени сестрите ѝ Луиза „Юки“, музикантка, певица и композиторка, и Антонела „Тони“, писателка, историчка на изкуството и етноложка. След падането на фашисткия режим и обявяването на примирието от Касибиле през 1943 г., с което Италия прекъсва съюза си с Оста, семейството е интернирано от японските власти в концентрационен лагер, където преживява глад.
През 1945 г. семейството се завръща в Италия. Първоначално се установява в Сицилия, в имението на баба и дядо по майчина линия – Вила Валгуарнера в Багерия, а впоследствие се премества в Рим. По-късно баща ѝ Фоско Мараини решава да се върне сам във Флоренция. Детските години на писателката в Япония и Сицилия са описани от самата нея в автобиографичния роман „Багерия“.
След раздялата на родителите си Мараини, тогава на 18 години, се присъединява към баща си, който вече живее в Рим. През 1959 г. тя сключва брак с миланския художник Лучо Поци, от когото се развежда през 1963 г.
По-късно Мараини става дългогодишна партньорка на Алберто Моравия, с когото живее от 1962 до 1978 г. В Рим тя изгражда солидно приятелство с редица писатели и поети, включително Пиер Паоло Пазолини, Елса Моранте и Мария Белончи, като постепенно се утвърждава в литературния кръг на епохата.
Мараини е вегетарианка.
Кариера 60-те години Първият значим успех на Мараини идва с романа La vacanza („Ваканцията“, 1962). Следват L’età del malessere („Възрастта на дискомфорта“, 1963) и A memoria („Наизуст“, 1967).
70-те години През 1971 г. Мараини е сред подписалите отвореното писмо до сп. „Еспресо“ срещу комисар Луиджи Калабрези.Отвореното писмо до Л'Еспресо по случая Пинели, споменато също като обжалване (или манифест) срещу комисар Калабрези, е документ, публикуван на 13 юни 1971 г. от седмичника Л'Еспресо, с който много италиански политици, журналисти и интелектуалци поискват уволнението на някои длъжностни лица, за които се смята, че са извършители на сериозни пропуски и небрежност при установяване на отговорността за смъртта на Джузепе Пинели, който пада от прозорец, докато е в ареста в Полицейския щаб на Милано, като част от разследванията на „Клането на площад „Фонтана““, извършено от комисар Луиджи Калабрези, който несправедливо го посочва като отговорен. През 1972 г. публикува Memorie di una ladra („Спомени на една крадла“), а през 1975 г. – Donna in guerra („Жена на война“).
През 1973 г. заедно с писателката и драматург Марикла Боджо основава в Рим Театър „Мадалена“ (Teatro della Maddalena) – трупа, ръководена и режисирана изцяло от жени. Мараини е авторка на повече от шестдесет пиеси, поставяни в Италия и в чужбина, сред които Manifesto dal carcere („Манифест от затвора“) и Dialogo di una prostituta con un suo cliente („Диалог на проститутка с клиент“).
80-те години През 80‑те години публикува романите Il treno per Helsinki („Влакът за Хелзинки“, 1984) и Isolina („Изолина“, 1985).
В края на десетилетието Rai 3 излъчва предаването Raccontare Palermo („Да разкажеш за Палермо“), в което Мараини разговаря с представители на сицилианската култура, сред които Мимо Кутикио, на различни места в града
90-те години През 1990 г. Мараини публикува романа La lunga vita di Marianna Ucrìa („Дългият живот на Мариана Укрия“). През следващите години излизат Bagheria („Багерия“, 1993), Voci („Гласове“, 1994), Un clandestino a bordo („Нелегален имигрант на борда“, 1996), Dolce per sé („Сладка за себе си“, 1997), както и сборникът с разкази Buio („Тъмнина“, 1999).
2000-те години В началото на 2000‑те Мараини ръководи Международния театрален фестивал „Джоя Векио“ в Джоя дей Марси в Абруцо. През 2001 г. публикува La nave per Kobe („Корабът за Кобе“), в която се връща към детските си преживявания като интернирана в Япония, както и Amata scrittura. Laboratorio di analisi letture proposte conversazioni („Обичано писане. Ателие за анализи, предложения за четене, разговори“).
Следват романът Colomba („Гълъбица“, 2004), Il gioco dell’universo („Играта на вселената“, 2007) и Il treno dell’ultima notte („Влакът от последната нощ“, 2008).
2010-те години През 2010 г. Мараини публикува разказа La seduzione dell’altrove („Съблазняването на друго място“), а през 2011 г. – романа La grande festa („Големият празник“). През 2013 г. излиза дневниковият ѝ роман Chiara di Assisi. Elogio della disobbedienza („Киара от Асизи. Възхвала на непокорството“).
От 2016 г. Мараини е почетна гражданка на Арона на езерото Маджоре – мястото, където ежегодно се провежда театралният и литературен фестивал „Театър на вода“ (Il teatro sull’acqua), на който тя е художествен директор.
През 2018 г. е назначена за президент на научния комитет на Палермо по повод инициативата „Палермо – Италианска столица на културата“.
Мараини е главна редакторка на литературното списание Nuovi Argomenti, издавано от „Арнолдо Мондадори“.
2020-те години През 2020 г. Мараини публикува есето Il coraggio delle donne („Смелостта на жените“) в съавторство с Киара Валентини, както и романа Trio. Storia di due amiche, un uomo e la peste a Messina („Трио. Историята на две приятелки, един мъж и чумата в Месина“).
През 2021 г. излизат Writing like breathing. Sessant’anni di letteratura („Писането като дишане. Шестдесет години литература“), документалната книга La scuola ci salverà („Училището ще ни спаси“) и Una rivoluzione gentile. Riflessioni su un Paese che cambia („Една нежна революция. Размисли за една променяща се страна“).
През 2022 г. публикува Caro Pier Paolo („Скъпи Пиер Паоло“), посветена на Пиер Паоло Пазолини по повод стогодишнината от рождението му.
През 2023 г. излиза книгата Vita mia („Моят живот“), в която Мараини разказва за преживяванията си като интернирана в Япония по време на Втората световна война. През 2024 г. публикува Diario degli anni difficili. Con le donne di ieri, oggi e domani („Дневник на трудните години. С жените от вчера, днес и утре“), посветена на феминистката тематика.
Творчество Романи La vacanza (1962) L’età del malessere (1963) A memoria (1967) Memorie di una ladra (1972)Спомени на една крадла, изд. „Х. Г. Данов“, 1982. Donna in guerra (1975) Lettere a Marina (1981) Il treno per Helsinki (1984) La lunga vita di Marianna Ucrìa (1990)Нямата херцогиня, изд. „Хемус“, 1996, Bagheria (1993) Voci (1994) Dolce per sé (1997) La nave per Kobe. Diari giapponesi di mia madre (2001) Colomba (2004) Il treno dell’ultima notte (2008) La grande festa (2011) Menzogna felice (2011) Chiara di Assisi. Elogio della disobbedienza (2013) La bambina e il sognatore (2015) Tre donne. Una storia d’amore e disamore (2017) Corpo felice. Storia di donne, rivoluzioni e un figlio che se ne va (2018) Trio. Storia di due amiche, un uomo e la peste a Messina (2020) Vita mia (2023)
Разкази Самостоятелно публикувани разкази Mio marito (1968) L’uomo tatuato (1990) Delitto (1990) La ragazza con la treccia (1994) Silvia (1995) Berah di Kibawa. Un racconto con dodici finali (2003) In volo (2005) Un sonno senza sogni (2006) Gita in bicicletta a Mongerbino (2006) Ragazze di Palermo (2007) Il poeta‑regista e la meravigliosa soprano (2008) La ragazza di via Maqueda (2009) La seduzione dell’altrove (2010) L’amore rubato (2012) Gita a Viareggio (2013) Telemaco e Blob. Storia di un’amicizia randagia (2017) La scuola ci salverà (2021) – съдържа L’esame, Il bambino vestito di scuro, Berah di Kibawa
Разкази, публикувани в антологии Cinque donne d’acqua dolce, в Il pozzo segreto (1993) Mulino, Orlov, Il gatto che si crede pantera, в Parole di donne (1994) Il mostro dagli occhi verdi, в Racconti a teatro (1996)
Сборници с разкази Buio (1999) Romanzi (2006) – включва проза, но съдържа и разкази Romanzi e racconti (2021)
Детски разкази Storie di cani per una bambina (1996) La pecora Dolly e altre storie per bambini (2001) La notte dei giocattoli (2012) Telemaco e Blob. Storia di un’amicizia randagia (2017) Onda Marina e il drago spento (2019)
Поезия Botta e risposta poetica… o quasi (1960) Crudeltà all’aria aperta (1966) Donne mie (1974) Mangiami pure (1978) Dimenticato di dimenticare (1982) Maraini, Stein (1987) Viaggiando con passo di volpe. Poesie 1983–1991 (1991) Occhi di Medusa (1992) Se amando troppo. Poesie 1966–1998 (1998) Notte di capod’anno in ospedale (2009)
Театър Il ricatto a teatro e altre commedie (1970) Viva l’Italia (1973) La donna perfetta (1974) La donna perfetta seguito da Il cuore di una vergine (1975) Don Juan (1976) Dialogo di una prostituta con un suo cliente (1978) I sogni di Clitennestra e altre commedie (1981) Lezioni d’amore e altre commedie (1982) Stravaganza (1987) Paura e amore (1988) Erzbeth Bathory; Il geco; Norma 44 (1991) Veronica, meretrice e scrittora (1992) La casa tra due palme (1995) Maria Stuarda. Mela, Donna Lionora giacubina, Stravaganza, Un treno, una notte (2001) Teatro anni Novanta I–II (2001) Per Giulia (2011) Per proteggerti meglio, figlia mia (2011) In viaggio da Itaca (2011) Lettere d’amore (2012) Teresa la ladra (2013) Passi affrettati (2015) Regina scacco al re (2023)
Сценарии Cuore di mamma (1969) – със Салваторе Сампери
Документална литература Fare teatro. Materiali, testi, interviste (1974) Suor Juana (1980) Isolina. La donna tagliata a pezzi (1985) La bionda, la bruna e l’asino (1987) Cercando Emma (1993) Un clandestino a bordo (1993; 1996) Il sommacco (1993) Dizionarietto quotidiano (1997) Giromondo (1999) Fare teatro. 1966–2000 (2000) Amata scrittura (2000) Madri e figlie (2003) Dentro le parole (2005) I giorni di Antigone (2006) Passi affrettati (2007) Sulla mafia (2009) Il sogno del teatro (2013) La mia vita, le mie battaglie (2015) Se un personaggio bussa alla mia porta (2016) Il diritto di morire (2018) Il coraggio delle donne (2020) Writing Like Breathing (2021) Una rivoluzione gentile (2021) La scuola ci salverà (2021) La scuola ci salverà (2021) Caro Pier Paolo (2022)Скъпи Пиер Паоло, изд. „Колибри“, 2023. In nome di Ipazia. Riflessioni sul destino femminile (2023) Scritture segrete. Le donne che hanno cambiato il mondo con la parola (2025)
Пътеписи Michelangelo La Luna (ред.), Sguardo a Oriente. Reportage, ricordi, racconti di un continente affascinante, 2022
Интервюта
E tu chi eri? Interviste sull’infanzia (1973) Wanda Raheli. Giovedì 19 giugno 1975 (1975) Parlare con Dacia Maraini, от Илеана Монтни (1977) Storia di Piera, с Пиера Дели Еспости (1980) Dacia Maraini: una voce fuori dal coro, интервю на Марио Лунета (1980) Il bambino Alberto (1986) Dacia Maraini. Una storia di vita e di letteratura, интервю на Марио Лунета (1990) Dacia Maraini. Le età della vita, интервю на Марио Лунета (1993)