Дебрец

Дебрец (, Анарахи, до 1928 година Τέπρε, Тепре, до 1961 година Δέβρη, Деври, , Дебрѐ) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География Селото е разположено на 710 m надморска височина, на 13 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 1 km от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики) и Кайлярския рид.

История Над Дебрец има останки от две средновековни крепости – в местностите Кастри и Кула, в които са откривани монети от епохата на Комнините. В местността Фрурио има останки от средновековна църква.

В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Дебри с 2 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333 В XIX век Дебрец е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дебрецъ като българско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Дебрец (Debretz).

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Деврец (Devretz), Мъгленска епархия, живеят 1540 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрец (Débretz) е посочено като село в Костурска каза с 450 домакинства и 600 жители мюсюлмани и 580 българи.

Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 до 1887 година, пише за Дебрец:

Атанас Шопов посещава Дебрец и в 1893 година пише:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дебрец има 740 жители българи християни и 700 жители турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дебрец е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 260 къщи.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Деври (Δέβρη), Кайлярска каза, живеят 130 гърци и 250 турци.

В началото на XX век цялото село Дебрец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Деври (Δέβρη), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 130 „православни гърци“ и 1200 мюсюлмани.

В 1910/1911 година български учител в Дебрец е Никола Апчев.

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Дебрец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

През Балканската война в селото влизат четите на Марко Иванов, Пандил Шишков, свещеникът Тръпко Карапалев и андартската чета на Кондурас, а войводите произнасят тържествени речи. Българският учител Киро Янков влиза в конфликт с андартския капитан, който е потушен от Пандил Шишков.

По време на войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Турското население е подложено на репресии от страна на гръцката армия, а дебренецът Стерьо Апов укрива в дома си Али Салипашев, приятел на войводата Алеко Джорлев. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дебре има 120 къщи славяни християни и 250 къщи турци. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война от Дебрец е изселено цялото турско население и са заселени 641 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година името на селото придобива гръцка форма Деври. Преброяванието от 1928 показва 1271 души, от които 856 гърци бежанци (214 семейства).

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дебец живеят 110 семейства „българофони“ и 220 бежански семейства от Понт и Мала Азия.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година дебречани активно се включват в българската защитна организация Охрана и след изтеглянето на германците през март 1946 година 25 души от селото са осъдени за пробългарска дейност. В 1961 година селото е прекръстено на Анарахи. След Втората световна война населението на селото намалява вследствие на емиграция отвъд океана.

Традиционно населението отглежда жито и се занимава и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Дебрец на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Кавраташ Καβραντάσι Фрурион Φρούριονвръх в Мурик на ЮЮИ от Дебрец и на ЮЗ от Радунища Капуш Καπούς Агиос Йоанис Άγιος Ιωάννης Кайлар Оваси Καϊλάρ Όβάσι Синорон Σύνορονместност на И от Дебрец Сълповско Σουλποβίτικο Склирон Σκληρόνместност в Мурик на Ю от Дебрец и на ЮЗ от Сълпово Армутлук Άρμουτλούκ Артесиана Άρτεσιανάместност на С от Дебрец Мело Μέλο Теотокос Θεοτόκοςвръх на СИ от Дебрец (746,3 m)

Личности

Родени в Дебрец Георги Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 33 Георги Дебрели, участник в Гръцката война за независимост Кирил Янков (1868 – 1930), български революционер Филип Манолов (1879 – 1969), български общественик Хасан Дебрели, прочут турски разбойник

Македоно-одрински опълченци от Дебрец Анастас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО Вангел Г. Мишев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО Вангел Петров (1885/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО Диме Дорев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Рангел Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина Стефан Вангелов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Осма костурска дружина Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина Ташко Манолов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Бургас, Първа и Нестроева рота на Девета велешка дружина Янко Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година

Свързани с Дебрец Андрей Д. Пейков (р. 1939), американски бизнесмен, основател на компанията „Ниагара ботлинг“, роден в САЩ от родители от Дебрец Анди Пейков (Андрей Пейков младши) (р. 1974), американски бизнесмен, директор на „Ниагара ботлинг“ след 2002 г., син на Андрей Д. Пейков

Външни препратки История на Дебрец История на Дебрец Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116.

Бележки

Категория:Села в дем Еордея