Хърди-гърди е струнен инструмент при който звукът се извлича от струните чрез въртящо се с манивела колофонирано колело. Колелото функционира подобно на лъка при цигулката и съответно отделните ноти, изсвирени на инструмента звучат по подобен начин.
Мелодията се изпълнява с помощта на клавиатура, която притиска малки дървени или метални клинове към една или повече от струните, за да променя музикалната височина на тона им. Подобно на повечето акустични струнни инструменти, хърди-гърди има резонатор (често най-голямата част от инструмента или корпуса на инструмента) за усилване на звука.
Повечето хърди-гърди имат множество резониращи струни, които създават непрекъснат акомпанимент на мелодията, което прави звукът на инструмента подобен на този на гайда. Поради тази причина, хърди-гърди често се използва заедно с гайда или вместо нея. Използва се най-вече в окситанската, арагонската, каджунската френска, северозападната иберийска народна музика, унгарската и славянската народна музика, може да се види и в по-ранни стилове като средновековната, ренесансовата или бароковата музика."Hurdy-Gurdy (Baroque) – Early Music Instrument Database" Една или повече от струните обикновено преминават през бръмчащ мост, който произвежда отличителен ударен бръмчащ звук, докато музикантът върти колелото.
История Смята се, че хърди-гърдито произлиза преди XI век сл. Хр. от цигулките в Европа, или в Близкия изток (напр. от рабаб). Baines, Anthony (May 1976). Първото записано споменаване на цигулки в Европа е през IX век от персийския географ Ибн Хордадбех (ум. 911 г.), описващ лирата като типичен инструмент във Византийската империя. Margaret J. Kartomi Една от най-ранните форми на хърди-гърди е органиструмът, голям инструмент с тяло във формата на китара и дълга шия, в която са поставени клавишите (покриващи една диатонична октава). Органиструмът имал сравнително малко колело, една мелодична струна и две резониращи струни, минаващи през общ мост. Поради размерите му на органистумът са свирели двама души, единият от които трябвало да върти колелото, а другият – да дърпа клавишите нагоре. Това дърпане нагоре било тромаво, така че на този инструмент е можело да се свирят само бавни мелодии. Christopher Page
Музикалните височини на тона на органиструма били настроени според Питагорейския строй и инструментът се използвал предимно в монашески и църковни среди, за да акомпанира на хорова музика. Смята се, че абат Одо Клюнийски (ум. 942 г.) накратко описал конструирането на органиструма в произведение озаглавено Quomodo organistrum construatur („Как се прави органиструмът“),Scriptores ecclesiastici de musica sacra potissimumFranz Montgomery известно с много по-късния си вариант. Неговата автентичност, за съжаление, е много съмнителна. Друг трактат от Х век, за който се смята, че споменава инструмент като хърди-гърди, е арабският музикален компендиум, написан от Аз-Заркали.Baines, Anthony (May 1976). Едно от най-ранните изображения на органиструма е от Pórtico da Gloria (Порталът на славата) от XII век в испанската катедралата в Сантяго де Компостела: резбата показваща на двама музиканти, свирещи на органиструм.Palmer, Susann (1980). Muskett, Doreen (1998).
Източници
Външни препратки "Hurdy-Gurdy (Baroque) – Early Music Instrument Database" [База данни за ранни музикални инструменти] Baines, Anthony (May 1976). "Reviewed work(s): Die Drehleier, ihr Bau und ihre Geschichte by Marianne Bröcker". The Galpin Society Journal 29: 140–141 . doi:10.2307/841885. JSTOR 841885 Margaret J. Kartomi: On Concepts and Classifications of Musical Instruments. [Концепции и класификации на музикални инструменти] Chicago Studies in Ethnomusicology, University of Chicago Press, 1990 Christopher Page, "The Medieval Organistrum and Symphonia. 1: A Legacy From the East?," [Наследство от Изтока] The Galpin Society Journal 35:37–44, и "The Medieval Organistrum and Symphonia. 2: Terminology," [Терминология] The Galpin Society Journal 36:71–87 Scriptores ecclesiastici de musica sacra potissimum, 3 vols., ed. Martin Gerbert (St. Blaise: Typis San-Blasianis, 1784; reprint ed., Hildesheim: Olms, 1963), 1:303. Достъпна на: http://www.chmtl.indiana.edu/tml/9th-11th/ODOORG_TEXT.html Franz Montgomery, "The Etymology of the Phrase by Rote." Modern Language Notes 46/1 (Jan. 1931), 19–21. Palmer, Susann (1980). The Hurdy-Gurdy. London: David & Charles. ISBN 0-7153-7888-0 Muskett, Doreen (1998). Hurdy-Gurdy Method. England: Muskett Music. ISBN 0-946993-07-6 About the Over The Water Hurdy-Gurdy Association . От уебсайта на 'Over The Water', посетен на 09/01/2014. Anthoons, Jan; Dewit, Herman, eds. (1983). Volksmuziekatelier — Jaarboek 1. Lennik, Belgium: Jan Verhoeven. "Oxford English Dictionaries online entry for hurdy-gurdy". oxforddictionaries.com. Архивирано от оригинала на 10/10/2012 и посетено на 26/01/2016. Slovene Folklore, Author(s): F. S. Copeland, Source: Folklore, Vol. 42, No. 4 (Dec. 31, 1931) Veiga de Oliveira, Ernesto (2000) . Instrumentos Musicais Populares Portugueses. Lisbon: Fundação Calouste Gulbenkian. ISBN 972-666-075-0 Azumi, Eric (27 April 2017). "Hurdy Gurdy History: History Of The Hurdy Gurdy". Lark in the Morning. Retrieved 9 August 2023. Lommel, Arle; Nagy, Balázs (April 2007). "The Form, History and Classification of the Tekerőlant (Hungarian Hurdy-Gurdy)". The Galpin Society Journal. London and New York: The Galpin Society. 60: 181–190. JSTOR i25163886 Description of types based on Nagy, Balázs (2006). Tekerőlantosok könyve: Hasznós kézikönyv tekerőlant-játékosok és érdeklődők számára / The Hurdy-Gurdy Handbook: A Practical Handbook for Players and Aficionados of the Tekerő (Hungarian Hurdy-Gurdy) Budapest: Hagyományok Háza / Hungarian Heritage House. ISBN 963-7363-10-6. Посетено на 23/10/2013. Izci, Aylin (23/06/2017). "Alles andere als altmodisch: die elektrische Drehleier" [Всичко друго, но не и старомодно: електрическото хърди-гърди]. На немски и посетено на 08/12/2018. Banshee in Avalon (2014-11-27). "A Hurdy Gurdy and MIDI controller". audiofanzine. Retrieved 2018-12-08.
Категория:Струнни инструменти