Етичен дателен падеж

Етичен дателен падеж, или етичен датив (), представлява употреба на дателни форми за изразяване на задушевност или съпричастност. Придава особена стилова отсянка на речта, внушение за близост между събеседниците, поради което намира място в неофициалното общуване, в народното и личното творчество.Л. Георгиев, Х. Джамбазки, Л. Ницолов, С. Спасов, Речник на литературните термини, София, 1963.

Названието „етичен“ в този случай няма много общо с морала. То произлиза от гръцката дума ἦθος („етос“), която има доста широк смисъл: с нея древните гърци са свързвали значенията „обиталище“, „жилище“, „място на общо пребиваване“, „обор“; впоследствие тя придобива нови значения като „обичай“, „характер“, „нрав“, „темперамент“. От значението „място на общо пребиваване“ се извежда идеята за близост между събеседниците, заложена в значението на етичния дателен падеж.

Български език В българския език етичният дателен падеж се образува чрез кратките форми на личните местоимения, включително възвратните лични местоимения, в дателен падеж, най-често в първо лице, но понякога и в други лица. Придава емоционален и подчертано неофициален характер на речта. Може да изразява както положителна, така и отрицателна оценка.

Примери: Заблеяло ми агънце Засвирили ми са два рога ковани и два нековани Болен ми лежи И това ни било политик Аз съм си такава Дай да си сръбнем по една ракийка Хайде да му ударим една табла

В случаи като изброените дателното местоимение ми лесно може да се преобразува в притежателно: Заблеяло моето агънце, Заблеяло милото ми агънце,

като изразява положителна оценка чрез приобщаване на обекта в областта на „моето“, тоест в личния свят на говорещото лице.Екатерина Търпоманова, Функции на местоименията в балканските езици, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2020, стр. 245–250. Това е възможно поради сливането на дателния с родителния падеж: кратките местоименни форми на личните и притежателните местоимения съвпадат (например ми може да значи както на мене, така и мой). Затова местоименните клитики могат да изразят както направление на действието, така и притежание.Т. В. Цивьян, Движение и путь в балканской модели мира, Москва, 1999, стр. 91–103.

По-рядка разновидност на тази конструкция е използването на формата за множествено число на първо лице (ни), чрез което говорещият се изразява като представител на някакво множество. Например фразата И това ни било политик

показва разочарованието на говорещия, изразено като присъщо на всичките му събеседници.

Понякога съчетанието ми ти от 1 и 2 л. ед.ч. се използва за подсилване: Такива ми ти работи Като се изви оная ми ти виелица...

Местоимението ти може да се употреби и самостоятелно:Галина Петрова, Експресивно-емоционални местоименни клитики в българския език, Научни трудове на Русенския университет, 2015, том 54, серия 6.3. Каква ти почивка! Не ми дадоха отпуск. Кой ти е мислил, че ще стане така!

Използването на второто лице представлява приобщаване на събеседника към изказването, привличането му като очевидец на случващото се в текста: Като ти пораснала оная смокиня, станала колкото една къща!

Етичният дателен падеж може да изразява както положително, така и отрицателно отношение.

Примери: Положително отношение: Хубавец ми е той! Как сладко ми е заспала! Отрицателно отношение: И това ми било приятелство! Нотите още не знае, певец ще ми става!

В служба на етичен дателен падеж се използват само кратките форми на местоименията; употребата на пълните форми е невъзможна, тъй като при тях няма сливане на дателния с родителния падеж. Например изрази като следните не се срещат: * Хайде да ударим нему една табла * Хайде да ударим на него една табла

В определени случаи се наблюдава разлика в смисъла между обикновените и възвратните лични местоимения: местоимението си внася интимност в разговора и подсилва признанието, че съответното качество е присъщо на назованото лице, докато ми изразява емоционална оценка на качеството, например възхищение, умиление и т.н. Двете местоимения могат да се използват заедно или поотделно: Майстор си е той! (Изразява безспорен факт и придава интимност на разговора.) Майстор ми е той! (Изразява умиление, радост или гордост.) Майстор си ми е той! (Изразява безспорен факт и умиление, радост или гордост.)

Местоименията за трето лице могат да усилват отрицателни оценки, като изразяват чувство на раздразнение или възмущение: Всичко обърка глупакът му с глупак! Опита се да ме обере крадлата ѝ недна!

Обаче безличната форма му (3 л. ед.ч. ср.р.) може да изразява задоволство: Каква хубава разходка му направихме!

Местоименията за трето лице могат да се заменят с показателни местоимения, които имат същата модална употреба (изразяват силно чувство, независимо дали е положително, или отрицателно): Всичко обърка тоя глупак! Опита се да ме обере тая крадла недна! Такава хубава разходка направихме!

Смисълът остава практически същият, само че това не е етичен дателен падеж, тъй като показателните местоимения не са употребени в дателна падежна форма.

Руски език Тъй като в руския език дателният и родителният падеж съществуват самостоятелно, то службата на етичен дателен падеж изпълняват личните местоимения ту в дателен, ту в родителен падеж. Тези местоимения почти винаги са в първо лице, по-често в единствено число (мне или у меня) и по-рядко в множествено число (нам или у нас).Е. Ю. Филимонова, Дательный этический и генитив с предлогом в конфликтных репликах в русском языке, Рема, Rhema, 2021, № 2, с. 149–170, DOI: 10.31862/2500-2953-2021-2-149-170.

Пример 1: Они мне это столетие навеки запомнят. (Ще ми запомнят тоя век завинаги.)

Пример 2: Ты у меня поспишь!... Ты у меня поотдыхаешь!... А ну-ка, подъём, быстро! (Ще ми спиш!... Ще ми отпочиваш!... Хайде ставай, бързо!)

Пример 3: Он у нас молодец. (Юнак ни е той.)

Приобщаване на събеседника към изказването се изразява чрез местоимение във второ лице (тебе, вам): Да он тебе/вам за десять минут любое стихотворение выучит. (Че той за десет минути ще ти/ви научи всяко стихотворение.)

Повелителното наклонение в трето лице (обикновено оформено с възвратното местоимение себе) може да изразява равнодушие или презрение:Русский язык в научном освещении, Москва, 2014, 2, (28), стр. 137. Ну и пусть себе дуется, не могу же я приглашать кого попало! (Нека си се цупи, не мога аз да каня кого да е!)

Латински език Етичният дателен падеж се среща в латинския език. Например изречението Quid mihi Celsus agit?Коментар от Craig Russell, 05.XI.2009.

в буквален превод на български (с етичен дателен падеж) гласи: Какво ми прави Целз?

Обаче това изречение е двусмислено: дателният падеж може да се тълкува в обикновения си смисъл (посока на действието), тоест местоимението ми може да се схване като непряко допълнение: Какво прави Целз на мен / за мен?

Отсянката на интимност или любопитство в латинското изречение се предава на български най-добре по следния начин: Какво ли прави Целз?

Този вариант не съдържа етичен дателен падеж. Неговата роля е поела частицата ли, която тук е излишна поначало (тъй като изречението вече съдържа въпросителната дума какво) и служи само за подсилване на въпроса.

Английски език При английските местоимения дателните форми са се слели с винителните, поради което формално не разграничават пряко от непряко допълнение. В някои случаи обаче (например когато глаголът е непреходен) е очевидно, че употребата на местоимението служи само за придаване на емоционален характер на изречението: I'll rhyme you so eight years together (Shakespeare, „As You Like It“).Wikidata, Ethical dative. (Ще ви римувам така осем години подред (Шекспир, „Както ви харесва“).)

Изречението е взето от по-широк контекст, който гласи: …Няма нищо по-лесно от писане на такива стихчета! Аз мога да ви римувам така осем години подред, с почивки само за обяд, вечеря и сън.Уилям Шекспир, Както ви харесва. Героят обяснява, че може да римува така (тоест много лесно). Глаголът „римувам“, поначало преходен,Речник на българския език — справка за глагола римувам. тук е използван без допълнение: местоимението ви не е допълнение, защото героят няма как да римува събеседника си. Следователно местоимението ви само придава интимност на изречението, тоест служи за образуване на етичен дателен падеж.

В английския език съществува и конструкцията on + местоимение в кое да е лице и число, в косвен падеж.

Тази конструкция също изпълнява службата на етичен дателен падеж.

Пример: They've gone abroad on me. (Отишли ми в чужбина.)

Други езици Етичният дателен падеж съществува в много от съвременните европейски езици. Немски: Bleibe mir nur gesund.Merriam-Webster, Ethical dative. (Само ми се пази здрав.)

Френски: Prends-moi le bon parti. (Гледай да ми постъпиш правилно.)

Холандски: Waar kom je me nou mee aanzelten? (Какво ще ми правиш сега?)

Гръцки: Μήπως η καρδούλα σου δεν μου είναι ευτυχυσμένη. (Δ. Βανδή) (Да не би сърчицето ти да не ми е доволно?)

Албански: Lulushen, të ma keni kujdes. (D. Agolli) (Да ми се грижите за Люлюша.)

Румънски: Ăsta îmi eşti tu! (Това си ми ти!)

Каталонски: Escolta, no m'arribis tard, eh, demà!Коментар от Lou Hevly, 05.XI.2009. (Слушай, не ми закъснявай утре!)

Хърватски: Raspala mi se knjiga iz knjižnice.Коментар от Boris Blagojević, 05.XI.2009. (Разпадна ми се книгата от библиотеката.)

Полски: Mój brat sobie choruje.Коментар от Jarek Weckwerth, 05.XI.2009. (Брат ми си боледува[, а има важни неща за вършене].)

Италиански: Che tte guardi?Коментар от Ellis, 06.XI.2009. (Какво си гледаш?)

Испански: De qué te ríes?Коментар от Joaquim, 06.XI.2009. (На какво си се смееш?)

Източници

Категория:Падежи