Вилата на кралицата (, Вила дела Реджина) е вила от XVII век в Торино, Северна Италия, разположена в хълмистата източна част на града, в квартал „Борго По“.

Построена е по заповед на Маврикий Савойски - първоначално кардинал, а от 1641 г. принц на Онеля, откъдето произлиза и първоначалното ѝ име Вила на Принца кардинал (Villa del Principe Cardinale). По-късно е прехвърлена на съпругата му Лудовика Кристина Савойска. Впоследствие служи като лятна резиденция на Анна-Мария Орлеанска и на Поликсена фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс – и двете кралици на Сардиния, което дава и днешното ѝ название. От 1869 г. вилата е дарена от Савойската династия на Националния институт за дъщерите на италианските войници.

Тя е част от веригата Савойски кралски резиденции в Пиемонт и от 1997 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от серийния обект на „Савойски кралски резиденции“.

История

Вилата е проектирана около 1615 г. от архитекта Асканио Витоци, автор и на Кралския дворец в Торино, но той умира същата година. Строителството е продължено от Карло и Амедео ди Кастеламонте по поръчка на кардинал Маврикий Савойски – втори син на херцог Карл Емануил I и брат на херцог Виктор Амадей I. Първоначално замислена като разкошна селска резиденция с лозя, вилата е наречена Била „Лудовика“ в чест на съпругата му Лудовика Кристина Савойска, с която кардиналът заживява след отказа си от сан. В един от павилионите той организира научни срещи на академици, учени и интелектуалци, сред които Емануеле ТезауроMaurizio Lupo, quotidiano la Stampa del 04/08/1992, cronaca Torino, с. 33 и бъдещият папа Инокентий X. Маврикий Савойски и съпругата му умират във вилата съответно през 1657 и 1692 г.

През XVIII век комплексът получава името, с което е известен днес, тъй като служи за резиденция на савойските кралици. Анна-Мария Орлеанска, съпруга на Виктор Амадей II, го превръща в своя любима резиденция и възлага на Филипо Ювара цялостното преустройство – от архитектурата до най-дребните декоративни елементи. Вилата се превръща в място за отдих и удоволствие, а дворът често пребивава там през септември след честванията на освобождението на Торино от обсадата през 1706 г.

По време на френската окупация вилата е включена в имперското наследство, а през 1805 г. самият Наполеон пребивава в нея. Това позволява пълното ѝ повторно използване след Реставрацията.

След дарението, направено от крал Виктор Емануил II през 1868 г., вилата става седалище на Националния институт за дъщерите на офицерите, участвали в Италианските войни за независимост. На 4 юли 1869 г. тя окончателно престава да бъде частна собственост на Савойската династия и се превръща в център на секциите за литература и изкуства. Залите и фресковите помещения на белетажа служат като апартамент на директора, а двете рококо лоджии приютяват класове по рисуване и шиене.

По време на управлението на Умберто I част от обзавеждането е прехвърлено в двореца Квиринал в Рим, включително боазерията на една от четирите китайски всекидневни, пренаредена в „императорските апартаменти“, както и прочутата библиотека, изработена от мебелиста Пиетро Пифети.Biblioteca del Piffetti Посетено на 19 октомври 2023 г.

Съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война унищожават стенописа на свода от Корадо Джакуинто, изобразяващ „Олимп“, както и централната част на главната зала, дело на братя Валериани, представляващ „Аврора“. В същия период е напълно разрушена и съседната сграда Палацо Киаблезе, в която се е помещавал параклисът с олтар от Даниел Зайтер, изобразяващ Мадоната с Младенеца и Света Геновева. Поради тези разрушения колежът е затворен през 1943 г. В следващите десетилетия вилата изпада в тежка деградация, като екстериорите ѝ се покриват с масивни натрупвания от плевелна растителност, достигащи обем до около 400 000 m3.Maurizio Lupo, quotidiano la Stampa del 31/01/2008, cronaca Torino, с. 76

Промяната настъпва през 1994 г., когато вилата преминава под управлението на Службата за надзор на художественото и историческото наследство на Пиемонт. Започват мащабни дейности по дезинсекция и реставрация, продължили повече от десет години и завършили с повторното ѝ отваряне през 2007 г. Лозето в градината е възстановено, което позволява през 2008 г. да бъде събрана първата реколта за виното DOC „Фрейза от Киери“.

Вилата често е използвана като снимачна площадка. Първият документиран случай е късометражният филм Spergiura! (1909), продуциран в ранната епоха на нямото кино в Торино от Ambrosio Film.Testimonianza di Arrigo Frusta, Il cinema si faceva così, in Bianco e nero, n.5 - 6, maggio - giugno 1960. По-късно тук е заснето продължението на популярния телевизионен сериал „Елиза от Ривомброза“ – „Дъщерята на Елиза“ (2007). През 2014 г. във и около вилата е сниман и минисериалът „Красавицата и звярът“.in 6 milioni davanti alla TV per La bella e la bestia Посетено на 19 октомври 2023 г.

Описание

Вилата на кралицата се намира на вододела между Вал Сан Мартино и Вал Саличе, в подножието на градския парк Вила Дженеро. До нея се стига за няколко минути по пътя, който се изкачва по хълма източно от църквата „Гран Мадре ди Дио“. Резиденцията може да бъде посетена както отвън, така и отвътре, като за групи се изисква предварителна резервация.

Екстериор и градина Структурата на комплекса е типична за XVII век и включва характерна италианска амфитеатрална градина в задната част.

След преминаване по алеята за достъп посетителят достига до елипсовидната предна тераса (т.нар. Гран Рондо), оформена с двойно стълбище и централен фонтан с диаметър около 20 m. Във вътрешността на фонтана се намира мраморна скулптура на седналия бог Нептун, а по периферията му са разположени дванадесет статуи на речни божества. От Гран Рондо се достига до правоъгълна площадка, завършваща в долната си част със стълбище тип „ножица“ – редуващи се участъци с двойни симетрични рампи и единични рампи, и с по-малък централен басейн, известен като Басейна на русалката заради мраморната статуя на русалка.

Централният корпус на главната фасада е леко издаден напред спрямо двата странични павилиона. Покривът му е увенчан с U-образен парапет, върху който са разположени шест големи статуи.

Зад двореца се простира голяма полуциклична градина, вкопана в хълма и организирана на три нива, разделени с редици живи плетове. От централния корпус на задната фасада се развива полукръгла екседра, която обгръща малък четирилистен мраморен басейн. Полукръглата стена около екседрата съдържа двадесет ниши, почти всички украсени със статуи. В центъра на тази стена, между два обелиска, се намира стълбище, водещо към допълнителен басейн с изглед към Пещерата на Дивия крал. Пещерата представлява мраморен паралелепипед, разделен на три части и украсен отвътре с огледала и полихромни камъни; в края на централната галерия е разположена статуята на Дивия крал.

След Пещерата на Дивия крал стълбището продължава към най-високата точка на комплекса – Горното Белведере. В основата му се намира кръглият Фонтан дел Маскероне, който захранва т.нар. Водопадче на неядите – скромен водопад, оформен от успоредни каменни стъпала, обгръщащи стълбището и отвеждащи водата към по-ниските фонтани чрез система от канали. Горното Белведере доминира над двореца и градината и представлява най-високата архитектурна точка на вилата.

В южния край на комплекса, вдясно от главната фасада, се намира Павилионът Солинги – двуетажна постройка, частично скрита сред околната гора.

Водата, която захранва цялата система от басейни и фонтани, идва от естествени извори, разположени по-високо по хълма. Над градината се издига голяма гориста зона, която оформя естествен завършек на пейзажа.

През 2016 г. паркът на Вилата на кралицата е включен сред десетте най-красиви паркове и градини в Италия според научния комитет на конкурса „Il Parco più Bello“.IL PREMIO "IL PARCO PIU' BELLO D'ITALIA" PRESENTA I 10 FINALISTI 2016! Посетено на 19 октомври 2023 г.I dieci parchi più belli d'Italia 2016 Посетено на 19 октомври 2023 г.

Интериор Вътрешните пространства на вилата съхраняват фрески и картини от Джамбатиста Крозато, Джузепе Даламано, Клаудио Франческо Бомон, Даниел Зайтер и Корадо Джакуинто. В съседните зали особено впечатляват четирите китайски шкафа, изработени от изискано лакирано и позлатено дърво. Повечето от щукатурите – включително декорациите в преддверието със зеления таван и в залата на Анна-Мария Орлеанска, са дело на Пиетро Сомаци.Beatrice Bolandrini, I Somasso e i Papa. Due dinastie di stuccatori a Torino nel Sei e nel Settecento, in Giorgio Mollisi (a cura di), Svizzeri a Torino nella storia, nell'arte, nella cultura, nell'economia dal Cinquecento ad oggi, «Arte&Storia», anno XI, n.52, Lugano, Ticino Management, 2011, с. 400

Галерия с изображения

Вижте също

Източници Villa della Regina , на polomusealepiemonte.beniculturali.it/ Villa della Regina di Torino: storia, curiosità e visita, на Viaggiamo.it Villa della Regina, на turismotorino.org Villa della Regina, gioiello barocco sulla collina di Torino, на guidatorino.com Villa della Regina delle Residenze Reali Sabaude, на residenzerealisabaude.com Villa della Regina, на CulturaItalia, Istituto centrale per il catalogo unico

Библиография Angela Griseri, Un inventario per l'esotismo. Villa della Regina 1755, Torino, Centro Studi Piemontesi, 1988 Lucia Caterina, Cristina Mossetti (a cura di), Villa della regina, Il riflesso dell'Oriente nel Piemonte del Settecento, Torino, Allemandi, 2005 Cristina Mossetti, La Villa della Regina, Torino, Allemandi, 2007 Lucia Caterina, Cristina Mossetti, Paola Traversi (a cura di), Juvarra a Villa della Regina: le storie di Enea di Corrado Giaquinto, Torino, Soprintendenza per i beni storici, artistici ed etnoantropologici del Piemonte, 2008

Бележки

Външни препратки

Официална уебстраница на https://museipiemonte.cultura.gov.it/ Официална уебстраница на Residenzerealisabaude.com

Категория:Обекти на световното наследство в Италия Категория:Сгради и съоръжения в Торино Категория:Музеи в Торино Категория:Пиемонт Вила на кралицата