Палацо Кариняно (Дворец „Кариняно“) (, на пиемонтски: Palass Carignan), официално Дворец на принцовете на Каринян (Palazzo dei Principi di Carignano), е историческа сграда в центъра на Торино, Северна Италия, и един от значимте примери на пиемонтскя барок. Построен е като шедьовър на архитекта Гуарино Гуарини.
Заедно с Кралския дворец и Палацо Мадама дворецът е сред най-важните исторически сгради на града и е включен в серийния обект на ЮНЕСКО „Савойски кралски резиденции“. Той е служилкато седалище на Субалпийския парламент (1848 – 1861) и на първия парламент на Кралство Италия (1861 – 1864).
На приземния етаж, в т. нар. „Среднощни“ апартаменти, се помещават офисите на Регионалното ръководство на музеите в Пиемонт, а на белетажа се намира Националният музей на Италианското рисорджименто.
История Дворецът е поръчан от Емануил Филиберт Савойски-Каринян „Немият“ на архитекта отец Гуарино Гуарини, водещ интелектуалец на еохата и автор на Кралската църква „Сан Лоренцо“, Параклиса на Плащеницата и изчезналата Порта „По“.Mario Passanti, Строителството започва през 1679 г. под ръководството на неговия сътрудник Джан Франческо Барончели.
От 1694 г. дворецът става постоянна резиденция на принцовете на Кариняно и дом на Карл Алберт Савойски-Каринян и съпругата му Мария Тереза Хабсбург-Лотарингска, които обитават южните ориземни апартаменти („Апартамент на принцовете“). Тук е роден Виктор Емануил II, отбелязано с декоративния фриз на фасадата с надпис QVI NACQVE VITTORIO EMANVELE II, дело на Карло Чепи (1884).
След възкачването на Карл Алберт през 1831 г. дворецът преминава към Службата за държавни имоти и приютява Държавния съвет и пощата.Roberto Dinucci, Guida di Torino, с. 107 През 1848 г., когато сградата става седалище на Камарата на депутатите на Субалпийския парламент, архитектът Карло Сада пеобразява балната зала в елипсовидния корпус. С откриването на първия италиански парламент през 1861 г. залата се оказва твърде малка и е решено разширение на изток (днешния пл. „Карл Алберт“). Проектът е на Доменико Фери, изпълнен от Джузепе Болати (1863–1871).Roberto Dinucci, Guida di Torino, с. 107 Междувременно депутатите заседават в временно построена зала в двора по проект на Амедео Пейрон. Новата голяма зала никога не е използвана за първоначалната си цел.
През 1898 г. залата на Субалпийския парламент е обявена за национален паметник. В двореца се случват две ключови събития: прочитането на прокламацията, с която Карл Алберт Савойски-Каринян, принц-регент от името на Карл Феликс Савойски, провъзгласява Албертиновия устав; това е сесията, на която Виктор Емануил II, крал на Сардиния и херцог на Савоя, провъзгласява раждането на Кралство Италия.
След преместването на столицата дворецът губи институционалната си функция и постепенно и ролята си на придворна резиденция. Части от него са използвани за частни жилища. Научните факултети на Торинския университет заемат основния и приземния етаж до 30‑те години на XX век, когато пространствата са разчистени и реставрирани.
През 1935 г. дворецът е домакин на историческа изложба, курирана от Фашистката конфедерация на професионалистите и художниците, посветена на историята на Савойската династия от Средновековието до Кралство Италия. Следват две големи изложби, курирани от Виторио Виале: „Пиемонтски барок“ (1937) и „Готиката и Ренесанса в Пиемонт“ (1938-1939). Изложбата от 1937 г. е ключова за възстановяването на дворцовата идентичност и за първото отваряне на Среднощните апартаменти за публика; повторното им отваряне е през 1961 г. за Стогодишнината от обединението на Италия.
През 1939 г. разширението от XIX век и белетажът на корпуса от XVII век стават постоянен дом на Националния музей на Италианското рисорджименто, отворен отново след реставрация през 2011 г.. На приземния етаж Среднощните апартаменти са заети от офисите на Дирекцията на регионалните музеи в Пиемонт, а Обедните апартаменти периодично се отварят за посетители. В следващите десетилетия сградата приютява и различни културни институции, включително Субалпийската депутация на родната история и Културния съюз на Франко Антоничели (от 1946 г.).
Описание Дворецът се състои от два корпуса – оригинален от XVII век и разширение от XIX век.
Корпусът от XVII век, проектиран от Гуарино Гуарини, има С‑образен план, първоначално отворен към градините. Той включва:
Северно крило (към ул. „Чезаре Батисти“), Южно крило (към ул. „Принчипе Амедео“), фасадата към площад „Кариняно“, където се намират Театър „Каринян“ и Дворецът на Благородническия колеж (днес Академия на науките и Египетски музей).
Към днешния площад „Карл Алберт“ се простират бившите градини и конюшни, чиято фасада днес принадлежи на Националната университетска библиотека.
Дворецът е изключение от строгата военна линейност на Торино от XVII век. Фасадите му са оформени с почти сурова теракота, а рамките на прозорците на първия етаж са превърнати в сложни декоративни мотиви, свързани с подвизите на Савоя-Каринян, сред които и победата на полка „Каринян-Салиер“ в Канада през 1667 г. срещу местните ирокези, постигната съвместно с французите. Меките, редуващи се вдлъбнати и изпъкнали форми на фасадата разкриват познаването от страна на Гуарини на проектите на Джан Лоренцо Бернини за Лувъра.
Резиденцията е замислена като съзнателно прекъсване на единния архитектурен фронт, който в бароковия град се простира от Страда дел По (дн. ул. „По“) през Пиаца Кастело до Пиаца „Сан Карло“ (тогава Кралски площад), минавайки по Контрада Нуова (дн. ул. „Рома“). Това архитектурно разнообразие изразява политическата стратегия на Каринян, тъй като Емануил Филиберт е разглеждан като възможен наследник на Савойското херцогство.
Строителните работи, започнали през 1679 г., оформят на приземния етаж частните апартаменти на принца в Среднощното крило и представителните помещения в Южното крило („Апартаментът на принцовете“). На първия етаж в двата корпуса са разположени апартаментите за членовете на семейството.
Декорацията на белетажа е поверена на художника Стефано Мария Леняни („Ленянино“), и неговия екип от мазачи и квадратуристи. От декоративните кампании на белетажа са запазени сводовете на Парадната зала с Принца, представен от Минерва на Юнона, на булчинската зала с Триумфа на Диана и на спалнята с Олимп, и приземния етаж. На приземния етаж Леняни изписва сводовете на Среднощния апартамент с митологични сцени, а в Южното крило стенописва сводовете на позлатените зали, наречени така заради украсата от позлатени дървени резби и огледала.
Парадната зала (или Зала на битките) съдържа стенни картини с битките на Томас Франциск Савойски-Каринян, напомнени и от копие на оригинала от Антонис Ван Дайк, съхраняван в Държавния музей на египетското изкуство в Берлин; сводът изобразява алегорията на Юнона.
Залата на сезоните представлява на свода апотеоза на Херкулес, алегория на живеещия там принц и на неговия дом.
Спалнята на Карл Алберт, променяна между края на XVIII и началото на XIX век, е украсена с боазерии с позлатени гирлянди и огледала (в духа на Джакомо Преляско). На свода е изобразена сватбата на Юпитер и Юнона, вероятно дело на Роко Команеди. Монументалното легло с балдахин (20‑те години на XX век), закупено от антикваря Пиетро Акорси, е поставено през 1961 г. за Стогодишнината от обединението на Италия.
Разширението от XIX век е масивна пристройка, присадена върху крилата от XVII век и развита към пл. „Карл Алберт“ с внушителна фасада в еклектичен псевдоренесансов стил. Построено е между 1864 и 1871 г. по проект на Доменико Фери и е предвидено да приюти Италианската камара, макар залата никога да не е използвана за тази цел.
Вижте също
Източници
Palazzo Carignano delle Residenze Reali Sabaude, на residenzerealisabaude.com Museo del Risorgimento di Torino, на museorisorgimentotorino.it MuseoTorino, на museotorino.it Residences of the Royal House of Savoy, на whc.unesco.org Le Residenze della Casa Reale di Savoia in Piemonte, на сайта на Associazione Beni Italiani Patrimonio Mondiale
Библиография
Marziano Bernardi, Torino – Storia e arte, Torino, Ed. Fratelli Pozzo, 1975 Guarino Guarini, a cura di Giuseppe Dardanello, Susan Klaiber, Henry A. Millon, Torino; New York, Umberto Allemandi, 2006, с. 497-424
Palazzo Carignano: gli appartamenti barocchi e la pittura del Legnanino, catalogo della mostra (Torino, Palazzo Carignano, 18 marzo - 26 giugno 2011) a cura di Edith Gabrielli, Giunti arte mostre musei, 2011
Alessandra Guerrini, Diverse e varie vie. Stuccatori dell'area dei laghi nel Palazzo Carignano, in Svizzeri a Torino nella storia nell'arte, nella cultura, nell'economia, dalla metà del Quattrocento ad oggi, a cura di Giorgio Mollisi, Arte&Storia, anno 11, numero 52, Editrice Ticino Management S. A., Lugano, ottobre 2011, с. 274-283
Бележки
Външни препратки
Официална уебстраница на Residenzerealisabaude.com
Категория:Обекти на световното наследство в Италия Категория:Сгради и съоръжения в Торино Категория:Музеи в Торино Категория:Пиемонт Палацо Каринпно