Аскàнио Витòци, Асканио ди Витоци или Асканио Баски ди Витоцо/Витоци (; * ок. 1539, Орвието или в близост; † 23 октомври 1615, Торино) е италиански военен, архитект и военен инженер.

Биография Роден е в Орвието или околните райони (вероятно в замъка Сермуняно, чийто господар е баща му, или Болсена или Баски) като извънбрачен син на Ерколе от господарите на Монтевитоцо или Витоцо, клон на сем. Баски.

От млад развива военна кариера, като се записва в папската армия и се бие в битката при Лепанто през 1571 г., след това е военен инженер и воюва в Тунис и Португалия, винаги следвайки Свещената лига. Бие се под командването на Просперо Колона.

Обучава се в Школата на Орвието и има близки връзки с римската култура на сем. Сангало и Якопо Бароци да Виньола. Този културен отпечатък привнася и в Торино. След въоръжените сили е повишен във военен архитект, проектира модерни укрепления, което го насочва към двора на херцог Емануил Филиберт Савойски. След като през 1584 г. пристига в столицата на Савойското херцогство Торино, тогава намираща се в творческо обновление, особено при Карл Емануил I, Витоци се посвещава не само на отбранителни работи, но и на градската архитектура, на проектиране площади, улици и сгради, и става поддръжник на първия Пиемонтски барок.

Именно с него е свързано строителното развитие на Торино, защото му е възложена задачата да направи плана на целия централен квартал на Торино, от пл. „Кастело“, който той проектира с първите портици и с площадчето – бъдещ пл. „Мадама“, до ул. „Нуова“ (днешна ул. „Рома“).L'arte del Seicento e del Settecento in Piemonte di Andreina Griseri Той актуализира укрепителната система на града и по-специално частта от северните стени със Зеления бастион и "Гаритон". Вероятно проектира градската граница за целия югоизточен сектор.

През 1588 г. участва в завладяването на Маркграфство Салуцо и на следващата година, в очакване на френското нападение, той посещава савойската долина Барселонет, като проектира нейните защити според териториална визия, в челните редици на съвременната система на окопаване на отделни крепости. Извършва подобна неистова дейност по време на завладяването на Прованс, като проектира нови укрепления в крайбрежния сектор също с градоустройствена перспектива за преоформяне и разширяване на градовете (Кан, Грас).

В Пиемонт укрепва различни защитни структури: в Торино Бастиона на Утешителката (1593) и преградата между замъка и Зеления бастион (1607). Според последните проучвания (Viglino Davico, 2003) той вероятно проектира бастионната стена за целия югоизточен сектор на Торино, според съвременната идея за „град-крепост" (ок. 1612 г.).

Умира на 77-76-годишна възраст. Погребан е в сакристията на църквата „Пресвета Троица“ в Торино, на централната улица „Гарибалди“.

Негов сътрудник е Карло ди Кастеламонте, който наследява някои от проектите му.

Творчество Запазени са много негови произведения, особено в Торино. Те включват:

Пиаца Кастело, предназначена да бъде сцената на двора в Торино Ул. „Рома“, тогава дефинирана като Кралска улица (Via Reale), Торино Базилика „Корпус Кристи“, Торино (завършена от Карло ди Кастеламонте) Кралски дворец в Торино, резиденцията на Савойския двор Вила на кралицата, Торино Църква „Света Мария на хълма“ (Санта Мария ал Монте) и прилежащият манастир, на Монте дей Капучини, Торино Църква „Света Троица“ (Сантисима Тринитà), Торино, в чиято сакристия е погребан Ораторий на Светия дух, Торино (завършен от Карло ди Кастеламонте) Параклис на Плащеницата, Торино Бастион на Утешителката (Консолата), преградата между замъка и Зеления бастион (Бастионе верде), както и вероятно бастионната стена за целия югоизточен сектор на Торино Замък в Риволи, Риволи Светилище на Пресветата Богородица, Викофорте (завършено от Франческо Гало през 18 век) Църква на Троицата, Мондови Църква „Камедолийски отшелник“ (Еремо дей Камедолези), Печето Торинезе

Вижте също

Източници Асканио Витоци, на Museo Torino.it Асканио Витоци, на Arte.it Anna Maria Brizio - Vitozzi, Ascanio, в Enciclopedia Italiana (1937) Luciano Osbat, Vitozzi Ascanio, на Gentedituscia.it Fabiano Tiziano Fagliari, Zeni Buchicchio, Ascanio e Vitozzo Vitozzi da Bolsena. Prima di Torino nello Stato della Chiesa, в Studi piemontesi, XLV, 2016

Библиография Carboneri, Nino, Ascanio Vitozzi: un architetto tra Manierismo e Barocco, Officina, Roma 1966 Scotti, Aurora, Ascanio Vitozzi, ingegnere ducale a Torino, La nuova Italia, Firenze 1969 Promis, Carlo, Gl’ingegneri militari che operarono o scrissero in Piemonte dall’anno MCCC all’anno MDCL, 1871, Forni, Bologna 1973 , с. 176-82 Viglino Davico, Micaela (a cura di), Ascanio Vitozzi: ingegnere militare, urbanista, architetto (1539-1615), Quattroemme, Ponte San Giovanni 2003 Viglino Davico, Micaela (a cura di), Architetti e ingegneri militari in Piemonte tra '500 e '700. Un repertorio biografico, Omega, Torino 2008 , с. 272-274

Бележки

Категория:Италиански архитекти Категория:Барокови архитекти Категория:Починали в Торино Категория:Пиемонт