Микелàнджело Гарòве (; * 29 септември 1648, Киери, Савойско херцогство; † 21 септември 1713, Торино, Сардинско кралство) е италиански архитект, инженер и урбанист.

Работи в двора на Савойската династия в Торино като градоустройствен плановик и херцогски архитект. С Мелкиоре Галеани създава главния олтар на църквата „Сан Филипо Нери“ в Торино. Между 1683 и 1699 г. проектира някои от най-красивите благороднически резиденции в Торино: дворецът „Мороцо дела Рока“ (преди 1699), дворецът „Тапарели д'Адзельо“ (1683) и дворецът „Азинари ди Сан Марцано“ (1684). В годината на смъртта си предава плановете за новата сграда на Торинския университет, поръчана от Виктор Амадей II, тогава все още крал на Сицилия, както и херцог на Савоя.

Биография Роден е в семейството на Франческо Гарове и Катерина Пора. Баща му по произход е от местността Кампильоне в Кантон Тичино и работи като майстор.

Гарове започва работа в края на 1670-те г. като надзорник и през 1670 г. е ангажиран като такъв в строежа на Двореца във Венария Реале. През 1672 г. участва в неуспешната война срещу Генуа и е заловен заедно с Амедео ди Кастеламонте. През 1673 г. участва в строежа на укрепленията на Чева. Между 1674 и 1678 г. в Торино той вероятно помага в изграждането на двореца „Рипа ди Джальоне“, тогавашен „Дал Поцо дела Чистерна“.

През 1671 г., а след това през 1694-97 г. е активен на строителната площадка на замъка на Савоя-Каринян в Ракониджи, който се трансформира по проектите на Гуарино Гуарини.

През 1679 г. започва да очертава на мястото, където трябва да бъде построен Колежът на благородниците в Торино. Не е известно със сигурност обаче кой проектира сградата.

През 1680 г. е повишен в инженер. Той вече е женен, с три деца. По повод повишаването му баща му му подарява множество „математически инструменти“ и 130 тома за гражданска, военна и математическа архитектура.

Между 1682 и 1683 г. изглежда участва в строежа на укрепленията на Виланова, Карманьола, Кивасо, Фосано и Кераско. През 1684 г. проектира двореца „Азинари ди Сан Марцано“ в Торино. От този период работи и по много църковни сгради. През 1683 г. започва проектирането на Параклиса на блажения Амадей Савойски в Катедралата във Верчели, за който работи до 1700 г.; през 1684 г. проектира Енорийската църква „Сан Мартино“ в Ла Мора и през 1685 г. Светилището на Мадоната на Св. Йоан в Сомарива дел Боско. През тези години, наред с този вид дейност, той упражнява едновременно и редица професии както от граждански, така и от военен характер.

През 1688 г. е приор на Компанията на Св. Лука и отива в Мондови, където се намесва в ремонта на цистерната на цитаделата. През 1689 г. съставя проект за язовирите, които трябва да бъдат построени на река По, за да се избегне корозията в Замъка на Валентино.

Между 1690 и 1692 г. работи в Торино, Кунео и Верчели по време на войната на Лигата на Августа. При обсадата на Кунео (юни 1691 г.) участва във Военния съвет на града и активно да работи за противопоставяне на французите. През 1693 г. работите в Йезуитския колеж в Мондови са въз основа на проект на Гароне. Същата година му са платени 400 лири за пътувания до лагера на Монкалиери, Кариняно, Вилафранка, Панкалиери, Салуцо, Мондови и Кераско. През 1693 прекарва осем дни в лагера на Св. Бригида в Пинероло в служба на Негово кралско височество.

През 1697 г. Гарове проектира Параклиса на Благословения ангел в Църквата на Мадоната на ангелите в Кунео и главния олтар на църквата „Сан Филипо Нери“ в Торино. На 19 септември херцог Виктор Амадей II Савойски нарежда да се изплатят дължимите заплати „на нашите инженери, баща и син Гарове“, отговорни за „премахването на подовете на нашите дворци...“ за целия период на престоя им в Торино. На 19 декември Гарове е назначен с патентни писма като инженер на Емануил Филиберт, принц на Кариняно, на служба при когото е до 1699 г.

През 1702 г. той вече е вдовец. В периода 1702 – 1706 г. е почти изцяло ангажиран като военен инженер, особено за отбранителните работи на Торино. По-специално на 20 април 1702 г. подписва инструкцията за предприемачите, които трябва да предприемат изграждането на укрепленията на новото западно разширение на Торино „от ъгъла на Порта Сузина“ с т. нар. „opera a corna". Разширяването го вижда активен и през последните години от живота му. През 1702 г. той работи върху укрепленията на Кунео и Демонте. През 1703 и 1704 г. е във Верчели и Ивреа. В Ивреа си сътрудничи с Антонио Бертола, за да подготви отбрана срещу предстоящата обсада на французите.

На 27 март 1706 г. синът му Франческо Джузепе – инженер и капитан умира. През същата година, по време на обсадата на Торино, Гарове участва работи върху „opera a corna“, на редутите и до комуникационните линии и кръстопътя в селището Валдоко. Между 1709 и 1710 г. работи по главния етаж на Двореца във Венария Реале, новата Мандрия, новия павилион и новия дворец във Венария. От 1710 г. е новият му проект за прекрояване на замъка на Салуцо. През 1711 г. проектира и започва работа по новия път от Торино до Риволи: на 17 март на него е поверена градската част, а на Антонио Бертола – военната. През 1711-1713 г. се намесва в работите за Кралския дворец, сградите в съседство с него и замъка в Монкалиери.

През последните месеци от дейността си Гарове подписва проектите за разширяване на манастира „Св. Антоний абат“ на ул. „По“ в Торино и тези за новата сграда на Торинския университет: последната намеса датира от 4 август. Работи и във Венария Реале и в Замъка в Риволи.

На 2 септември 1713 г. пише завещание, към което на 20 септември добавя кодицил, с който моли граф А. дьо Сал да се погрижи за неговия внук Микеланджело. Умира в Торино на 22 септември. 1713 г.

Град Торино кръщава улица на негово име в новия жилищен район „Парко Дора“.

Творби Дворец „Мороци дела Рока“, Торино (преди 1699) Кралски замък в Ракониджи (1671 и 1694– 1697) Укрепления на Виланова, Карманьола, Кивасо, Фосано и Кераско (1682 – 1683) Дворец „Тапарели д'Адзельо“, Торино (1683) Параклис на блажения Амадей Савойски в Катедралата във Верчели (1683 – 1700), променена от Бендето Алфиери Дворец „Азинари ди Сан Марцано“, Торино (1684) Светилище на Мадоната на Св. Йоан, Сомарива дел Боско (1685) Светилище на Мадоната ди Сан Джовани, Сомарива дел Боско (1685) Енорийска църква „Сан Мартино“, Ла Мора (1684 – 1695) Главен олтар на Енорийска църква „Сан Ремиджо“, Кариняно (1687-1688), унищожен Йезуитския колеж, Мондови (преди 1693) Главен олтар на църквата „Сан Филипо Нери“, Торино (1696 – 1698) Обновяване на Кралския дворец във Венария Реале (1699) Военен инженер в Торино (1702 – 1706) Укрепления на Кунео и Демонте (1702) Укрепления на Верчели и Ивреа (1703 – 1704) Нов път до Риволи (1711) Замък в Монкалиери (1711 – 1713) Обновяване на замъка в Риволи (1703 - 1713) Обновяване на Замък „Ла Мандрия“, Венария Реале (1709) Пиаца „Савоя“, Торино (1711) Кралският път от 13 км между Замъка в Риволи и базиликата „Суперга“ в Торино (1711) Сграда на Торинския университет (1712 – 1713)

Вижте също

Източници Roberto Dinucci, Guida di Torino, Torino, Edizioni D'Aponte, с. 168 Bruno Signorelli - Garove, Michel Angelo, в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 52 (1999) Paolo Cornaglia - Michelangelo Garove

Категория:Италиански архитекти Категория:Барокови архитекти Категория:Починали в Торино Категория:Пиемонт