Фридрих Вилхелм Щрасман (22 февруари 1902 – 22 април 1980) е немски химик, който през декември 1938 г., заедно с Ото Хан, идентифицира елемента барий като продукт от бомбардирането на уран с неутрони. Тяхното наблюдение е ключовото доказателство, необходимо за идентифицирането на дотогава неизвестното явление ядрено делене, както впоследствие е признато и публикувано от Лиза Майтнер и Роберт Фриш.

В своята втора публикация за ядрения разпад от февруари 1939 г. Щрасман и Хан предсказват съществуването и отделянето на допълнителни неутрони по време на процеса на разпадане, което отваря възможността за верижна ядрена реакция.

Биография Щрасман е най-малкото от деветте деца на съдебния служител Рихард Щрасман и Юлия Бернсман. Учи в начално училище в Кьолн и Дюселдорф. По време на средното си образование той се заинтересува от химията. Смъртта на баща му през 1920 г. и лошите икономически перспективи ограничават първоначалния избор на Щрасман относно това къде да продължи своето висше образование и какви специалности да изучава. Започва да изучава химия в Техническия университет в Хановер. За да се издържа, работи като частен преподавател. През 1929 г. защитава докторска дисертация на тема за разтворимостта на йод във въглеродна киселина. След това работи в Института „Кайзер Вилхелм“ в Берлин, изучавайки радиохимия.

През 1933 г. той напуска Gesellschaft Deutscher Chemiker (Дружество на германските химици) поради несъгласие, след като то се превръща в контролирана от нацистите обществена организация. В резултат на това той е включен в черния списък на властта. За половин заплата той успява да стане асистент в отдела по радиоактивност при Ото Хан и Лиза Майтнер.

По време на войната той и съпругата му Мария Хектер Щрасман укриват в дома си свой еврейски приятел в продължение на месеци, като по този начин излгат на голяма опасност себе си и тригодишния си син. За този подвиг Щрасман е признат от ръководството на Яд Вашем за „Праведник на света“.

След войната, през 1946 г., му е предложена катедрата по неорганична и ядрена химия в университета в Майнц. Освен това през 1948 г. той става директор на новосъздадения Институт по химия „Макс Планк“. По-късно той участва и в създаването на Института по ядрена химия.

Ядрено делене Експертните познания на Щрасман в областта на аналитичната химия са използвани от Хан и Майтнер в изследванията им върху трансурановите елементи – елементи, които се получават чрез бомбардиране на уран с неутрони с цел създаване на още по-тежки елементи. От тези трима учени само Щрасман се концентрира върху съвместните експериментални изследвания. Противно на очакванията, Хан открива при разглеждане на резултатите, че всъщност се образуват не по-тежки, а по-леки елементи. От образуваните фрагменти е изолиран и идентифициран (по-лекият) елемент барий. Обяснението за образуването на толкова голям фрагмент е, че удареното (възбудено) ураново ядро се е разпаднало на радиоактивни елементи с приблизително еднаква маса.

Хан пише за своето откритие на Майтнер, която през юли същата година е избягала от фашистка Германия поради еврейския си произход и по това време се намира в изгнание в Швеция. Майтнер е също толкова изненадана от резултата и го обсъжда с братовчед си, физика Ото Фриш. Майтнер и Фриш стигат до заключението, че елементът барий трябва да е възникнал в резултат на разпадане на урановото ядро. На 13 януари 1939 г. Фриш потвърждава това експериментално.

За откритието на ядреното делене Хан получава Нобелова награда за химия през 1944 г., въпреки че Фриц Щрасман е признат за равноправен съавтор на откритието.

Признание През 1966 г. Щрасман, Хан и Майтнер получават наградата „Енрико Ферми“ от Американската комисия за атомна енергия, връчена им от президента на САЩ Линдън Б. Джонсън.

В негова чест е кръстен астероидът 19136 Щрасман.

Източници

Литература

Ф. Штрассманн // В. А. Волков, Е. В. Вонский, Г. И. Кузнецова. Выдающиеся химики мира: Биографический справочник. – М.: Высшая школа, 1991. – С. 513. Fritz Straßmann: «Über die Löslichkeit von Jod in gasförmiger Kohlensäure», Zeitschrift f. physikal. Chemie. Abt. A., Bd. 143 (1929) and PhD. thesis Technical University of Hannover, 1930 Fritz Krafft: Im Schatten der Sensation. Leben und Wirken von Fritz Straßmann; Verlag Chemie, 1981 Hentschel, Klaus (Editor) and Ann M. Hentschel (Editorial Assistant and Translator): Physics and National Socialism: An Anthology of Primary Sources (Birkhäuser, 1996) Walker, Mark: German National Socialism and the Quest for Nuclear Power 1939—1949 (Cambridge, 1993)

Външни препратки

Asteroid Strassmann на сайта Лаборатория за реактивно движение Annotated bibliography for Fritz Strassmann from the Alsos Digital Library for Nuclear Issues Нобелова награда за химия за 1944 г.

Категория:Германски физици Категория:Германски химици Категория:Праведници от народите на света Категория:Германци по време на Втората световна война Категория:Починали през 1980 година Категория:Родени през 1902 година