Георгий Сергеевич Мартинов е руски и съветски писател на научна фантастика. Член на Съюза на писателите на СССР (1956 г.).

Биография Роден в семейство на железопътни инженери. Родителите му се развеждат през 1920 г., така че на 14-годишна възраст Георги е принуден да напусне училище и да започне работа като ремонтник на Югозападната железница в Екатеринодар. През 1927 г. семейството (Георги, майка му и сестра му) се премества в Ленинград. Мартинов постъпва в Ленинградското училище за военни съобщения, но през 1931 г. поради инцидент губи 80 процента от слуха си, така че военната му кариера приключва. От 1931 г. работи в Ленинградския завод за каучуково-технически изделия (РТИ) като електротехник, след това като монтажник IV – VIII клас, бригадир, началник на района за експлоатация на електрообзавеждане и началник на електроцеха на завода. Жени се през 1932 г. Завършва средното си образование като външен студент. Завършва Всесъюзния кореспондентски политехнически институт (1941 г.). Член на КПСС (1941 г.). Участник във Великата отечествена война, той се сражава на Ленинградския, а след това и на Балтийския фронт и е награден с Орден на Червената звезда и медали.

Започва да публикува през 1955 г.

Творчество Мартинов навлиза в литературния свят, когато вече е възрастен мъж. През 1951 г., когато е на 45 години, започва да пише първия си научнофантастичен роман „Гост от бездната“. Това е драматичната история на ветеран от Великата отечествена война, който е върнат към живот от своите потомци в далечно комунистическо бъдеще. Въпреки грижите, които потомците му полагат, героят не се чувства като пълноправен гражданин на бъдещето. Биографите на писателя, А. Балабуха и А. Бритиков, пишат, че ако романът е публикуван през 50-те години на XX век, той е щял да се нареди редом до утопичната „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов. Мартинов обаче оставя книгата по средата и започва да пише разказа „Светът на изчезналия живот“ за космическа експедиция до Марс. Той се връща към първия си роман само 10 години по-късно, като е публикуван през 1961 г., а на следващата година е издаден като отделна книга.

Романът „Светът на изчезналия живот“ („220 дни на звездолет“) (1955) е първото публикувано произведение на писателя на научна фантастика. Сюжетът му е доста традиционен: пътуването на четирима космонавти до Марс с междинна спирка на Венера, развиващо се на фона на състезание между съветски и американски космически изследователи, което завършва с победата на първия. По-късно този роман става началото на трилогия с продължения – романите „Сестра на Земята“ (1959) и „Наследството на фаетонийците“ (1960), обединени по-късно в романа „Междузвездни пътешественици“ (1960). Героите предприемат втора експедиция, този път до Венера, и откриват съкровищница от знания от изгубената цивилизация на планетата Фаетон.

През 1957 г. е публикуван един от най-известните романи на Мартинов, „Калисто“. Заедно с продължението си „Калистианците“ (1960) той образува дилогия. Първият роман описва пристигането на Земята на пратеници от високоразвита цивилизация от системата Сириус. В продължението земляните пътуват с калистиански кораб до родната си планета, където се запознават с едно перфектно комунистическо общество.

Според критиците един от най-добрите романи на Мартинов е „Джанея“ (1963; 1965; 1971). Докато пътуват през Слънчевата система на астероиден кораб, земляни откриват извънземен космически кораб, от който извънземно момиче, Джанея, каца на астероида, а самият космически кораб веднага експлодира. Оставена сама в нов свят, Джанея се опитва да се почувства като у дома си там. Книгата завършва с психологически правдоподобно самоубийство на героинята: колкото и красива да е Земята, тя не може да замести дома на Джанея. По-късно (1971 г.) Мартинов, по молба на читателите, добавя още две части към романа, в които Джанея по чудо се връща към живот, омъжва се за землянина-главен герой и му ражда син. Тази преработка на книгата обаче предизвиква смесена реакция от страна на читателите.

Gianea е последван от романа Time Spiral (1966), който разказва за приключенията на извънземни в различни епохи от историята на Земята, техния контакт с атлантите и хора от бъдещето. Въпреки че романът се смята за по-малко успешен от предишните произведения на автора, той е солиден пример за приключенска научна фантастика.

Нетипична за Мартинов е разказът „Кой е той?“ (1971) – детективска история, която съдържа по същество само една фантастична предпоставка: средство, което усилва хипнотичния ефект на един човек върху друг.

Последната книга на Мартинов, новелата „Сто и единадесета“ (съкратена през 1976 г.; 1979 г.), е посветена на традиционната за писателя тема за контакт с извънземен разум. За разлика от предишните му книги обаче, действието този път се развива на Земята през 70-те години на 20. век.

Произведенията на Мартинов са преведени на английски, български, унгарски, грузински, китайски, корейски, латвийски, монголски, немски, полски, сърбохърватски, словашки, френски, чешки и японски.

Както отбелязва критикът Владимир Ларионов: „Името на писателя на научна фантастика Георгий Мартинов, който беше изключително популярен в СССР в края на петдесетте и през шейсетте години, звучи някак приглушено в историята на руската научна фантастика. Причината е мощната фигура на учения и писател Иван Ефремов, който засенчи Мартинов...“. Както отбелязва В. Сичев, „неговите светове са подобни на това, което предшестваше „Мъглявината“ на Ефремов“.

Георгий Мартинов на български

Източници

Категория:Съветски писатели фантасти Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Членове на КПСС Категория:Родени в Гродно Категория:Починали в Санкт Петербург