Белоезичест чистец (Stachys leucoglossa) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 30 – 50 cm, силно разклонено. Листата са късовлакнести, ланцетни, закръгленоназъбени до почти целокрайни, долните широкоелиптични с къса дръжка, а горните по-тесни и приседнали. Прешлените обикновено са с по 6 раздалечени цвята. Чашката е дълга 6 – 9 mm, с триъгълни зъбци, почти равни на тръбицата. Венчето е дълго 16 – 18 mm, бяло или бледорозово с пурпурни точки. Орехчетата са обратнояйцевидни, тъмнокафяви. Цъфти юни – юли, плодоноси август – септември. Размножава се с коренищни издънки и със семена.
Разпространение и местообитания Расте по сухи, ерозирани терени в низините и планините, на малки групи от 2 – 3 растения, като популациите са фрагментирани и заемат площ до 1 дка. В България се среща по Черноморското крайбрежие, в Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара планина, Струмската долина, Западните и Източните Родопи, Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, до 800 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (България и Гърция).
Природозащитен статут Основната заплаха е промяната на местообитанията под влияние на човешката дейност – дребно земеделие, паша и инфраструктурно развитие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са проучване на биологията и екологията на вида, изследване на числеността на популациите, включването му в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие и събиране на семена за Националната семенна генбанка.
Източници
Категория:Устноцветни