Български ерантис (Eranthis bulgarica) е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно растение с грудковидно удебелено коренище. Стъблото е високо 7 – 13 cm, изправено, голо и неразклонено. Стъбловите листа са 3, дълги до 2 cm, събрани в розетка в основата на цвета, приседнали, дълбоко дланевидноразсечени, с линейни дялове. Цветът е единичен, жълт, с многобройни тичинки и плодник от 4 – 6 свободни плодолиста. Плодът е съставен от 4 – 6 многосеменни мехунки с кукесто извито носче. Цъфти февруари – март, плодоноси март – април. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания Среща се в широколистни гори и храсталаци и по тревисти места в покрайнините на горите. В България е известен с една популация от няколко хиляди индивида в Западния Предбалкан (Връшка чука), от 550 до около 690 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща България и Сърбия.
Природозащитен статут Сред заплахите са сгъстяването на склопа на гората и храсталаците, пожарите, плътното обрастване на горските покрайнини с туфести житни треви и ограничената площ на популацията. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находището му попада в границите на защитена местност „Връшка чука“. Необходими са по-детайлно проучване на заплахите и екологията на вида, мониторинг, събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово и включване на Връшка чука в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Източници
Категория:Лютикови