Егейско еньовче (Galium aegeum) е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови, балкански ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто коренищно растение, в основата с гъсто облистени стерилни издънки, формиращи рехави чимове. Цветоносните стъбла са високи 8 – 20(30) cm. Листата са разположени в прешлени, дълги 3,5 – 8 mm, линейни, сърповидно извити, на върха завършващи с къс осил. Цветовете са групирани в полусенници, събрани в тясно метличесто съцветие. Венчето е дребно, бледожълтеникаво. Плодовете са сухи, разпадливи на две черни бъбрековидни орехчета. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България се среща в Славянка (над с. Нова Ловча, местностите Амбар дере и Голям Койнарник) и Пирин (Ю. – района на връх Свещник и по склоновете над Парилската седловина) на надморска височина от 1000 до около 2000 m. Общото разпространение на вида обхваща Балканския полуостров (България и Гърция). Расте по припечни каменисти и скалисти сухи варовити терени в иглолистния и субалпийския пояс. Образува неголеми, обикновено разкъсани популации и участва в хазмофитни съобщества с Onobrychis pindicola, Micromeria cristata, Viola delphinantha, Centaurea parilica и др.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отбелязва стопанската дейност (паша, утъпкване, дърводобив), която е причина за промени в условията на местообитанията и намаляване на площта на популациите; потенциална заплаха за вида са и горските пожари. Популациите в Славянка са в границите на резервата „Алиботуш“, а находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са мониторинг на състоянието на популациите, проучване на биологията на размножаване и на възможностите за отглеждане в открити ботанически колекции, както и внасяне на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници