Едрокласа овсига (Bromus lanceolatus) е едногодишно тревисто растение от семейство Житни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблата са дълги 30 – 80 cm, прави, голи, рядко под съцветието влакнести. Листните влагалища са гъсто, дълго и меко влакнести. Листата са дълги 5 – 30 cm и широки 3 – 5 cm, заострени, плоски, голи или влакнести. Съцветието е права, тясно продълговатоелиптична метлица, дълга 5 – 15 cm. Класчетата са дълги 20 – 50 mm и широки 6 – 10 mm, тясно продълговати до ланцетни, дълго гъсто влакнести, с 10 – 15 цвята. Плевите са тесни, неравни – долната 6 – 9 mm, горната 7 – 12 mm дълга. Външната плевица е дълга 11 – 20 mm, продълговато ланцетна, на върха дълбоко двуделна, с осил, дълъг 6 – 12 mm, завит в основата и излизащ 4 – 5 mm под върха; вътрешната плевица е много по-къса от външната. Плодът е тясно елиптично зърно. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България се среща по Черноморското крайбрежие (Ю. – местността Силистар) и в Стара планина (Зап. – гр. Своге) докъм 800 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Южна Европа, Средиземноморието, Северна Африка, Централна Азия (от Кавказ до Сибир) и Югозападна Азия (Мала Азия). Расте по сухи тревисти, каменисти, необработени места в отворени съобщества. В страната са известни малки по размери популации в 2 локалитета.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отбелязват нарушаването и унищожаването на хабитатите в резултат на антропогенно въздействие (засилена туристическа дейност, паша, строителство). Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата е в защитената местност Силистар и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходима мярка за защита е депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници
Категория:Овсига