Жилковидният дисциотис (Disciotis venosa) е вид гъба от семейство Morchellaceae. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодните тела (апотеции) са с диаметър до 15 cm, приседнали или с къса и здрава дръжка, понякога заровена в почвата, чашковидни до разперени, а при едрите индивиди повече или по-малко деформирани от жилки и бразди, излизащи радиално от центъра. Хименият е кафеникав, отвън гладък, слабобрашнест, светлосиво-кафяв с виолетов оттенък. Месото е дебело и крехко, с миризма на хлор. Спорите са широкоелипсовидни, 19 – 25 × 12 – 15 μm, едноклетъчни, без ясно видими мастни капки, безцветни. Образува плодни тела през март – май.
Разпространение и местообитания Среща се на богати почви предимно в широколистни гори, по поляни и край пътища. В България е известен от Североизточна България (Лудогорието), Знеполския район (Драгоманско блато), Витошкия район (Витоша) и Рила (над село Сестримо). Общото разпространение на вида обхваща Европа.
Природозащитен статут Сред заплахите е промяната на хабитатите в резултат на земеделие, залесяване, животновъдство и дърводобив, както и промяната в динамиката на местните видове, които влияят пряко върху хабитата. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България; пет от местонаходищата се намират в национален парк „Рила“ и резерват „Бистришко бранище“, а част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, включването му в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията.
Източници