Лавровото бясно дърво (Daphne laureola) е вечнозелен храст от семейство Тимелееви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание Вечнозелен храст с голи, зеленикави млади клонки. Листата са дълги 30 – 120 mm и широки 10 – 35 mm, най-малко три пъти по-дълги, отколкото широки, обратнояйцевидни до ланцетни, кожести, голи и лъскави. Цветовете са жълтеникавозелени, голи, събрани в скъсени щитовидни съцветия върху едногодишни клонки. Чашелистчетата са яйцевидни, заострени, около 1/3 от дължината на хипантия. Плодът е яйцевидна, черна костилка. Цъфти през март – април, плодоноси през май – август. Размножава се със семена.

Разпространение и местообитания В България видът се среща в Предбалкана (Западен – Врачански Балкан, района на Чипровци) и Родопите (Среден – Червената стена, Кору Дере). Има хербарийни данни за разпространението му в Пирин, а по литературни сведения се съобщава и за Средна Стара планина (Шипченски Балкан); расте от 1000 до 1900 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Западна, Централна и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия) и Северна Африка (Алжир).

Среща се като единични индивиди до мозаични субпопулации в сенчести букови и елови гори върху кафяви горски почви на варовик и върху хумусно-карбонатни почви.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват дърводобивът (изсичането на букови и иглолистни гори) и потенциалното развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения).

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Субпопулациите попадат на територията на резерват „Червената стена“ в Родопите, природен парк „Врачански Балкан“, националните паркове „Централен Балкан“ и „Пирин“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са разработване на план за действие за вида, детайлно проучване на хорологията, числеността и площта на популациите, на биологията и екологията му, провеждане на дългосрочен мониторинг, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово и при необходимост обявяване на защитена територия за опазването му.

Източници