Маноловската гърлица (Limonium asterotrichum) е многогодишно тревисто растение от семейство Саркофаеви, български ендемит. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение с цветоносни стъбла, високи 40 – 70 cm. Листата са приосновни, дълги 7 – 11 cm, обратноланцетни, целокрайни, покрити с четинки, в основата стеснени в дълга тясно-крилата дръжка. Цветовете са по 1(2), групирани в гъсти класове, събрани във връхно метличесто съцветие; чашката е 10-делна, ципеста, бяла, а венчето – виолетово. Плодът е едносеменна кутийка. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена.
Разпространение и местообитания Расте по сухи тревисти места, на бедни, песъчливо-глинести почви в ксеротермния дъбов пояс. В България се среща в Тракийската низина (село Маноле, Пловдивско) и вероятно в Тунджанската хълмиста равнина (около бившето Стралджанско блато), на 400 – 450 m надморска височина. Видът е български ендемит. Описан е по материали на В. Стрибърни, събрани през юли 1900 г. при село Маноле, Пловдивско, погрешно посочвано в ботаническата литература като село Манолово, Старозагорско.
Природозащитен статут Като отрицателно действащ фактор се посочва промяната в режима на ползване на земите, наред с практикуването на животновъдство и съпътстващите го паша и коситба, които са причина за критичното състояние на популациите на вида на територията на страната.
Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е регистриран в IUCN Red List of Threatened Plants (Walter & Gillet, 1998) с категория „уязвим“. Като необходими мерки за защита се препоръчват разработване на План за действие за опазване на вида и обявяване на находището при село Маноле за защитена територия.
Източници