Мъхнатоцветен клин (Astragalus pubiflorus) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение с вдървеняло, разклонено коренище. Стъблото е неразвито. Прилистниците са ланцетни, дълги 12 – 25 mm. Листата са дълги 4 – 24 cm, нечифтоперести, гъсто разпереновлакнести, с 8 – 12 двойки продълговатоелиптични, прилегнало гъстовлакнести листчета. Съцветията са гроздовидни, почти приседнали. Прицветниците са линейношиловидни, ресничести по ръбовете. Цветовете са 4 – 10 на брой, дълги 20 – 30 mm, жълти. Плодът е боб, дълъг 12 – 15 mm, елиптичен, подут, гъстовлакнест. Цъфти април – юли, плодоноси юни – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.
Разпространение и местообитания Среща се в състава на степни съобщества, доминирани от Chrysopogon gryllus, Stipa tirsa и Stipa capillata. Образува фрагментирани популации от няколко десетки до стотици индивида в изолирани находища. В България е установен по Северното Черноморско крайбрежие (град Балчик), в Североизточна България (град Шумен), Дунавската равнина (Свищовско и Никополско), Стара планина (на изток – Айтоско) и Знеполския район (около град Драгоман). През последните години е известно състоянието само на находищата в Дунавската равнина и при град Драгоман, а при град Балчик видът вероятно е изчезнал. Общото му разпространение обхваща България, Румъния и Украйна.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват разораването на степните съобщества, пашата, туризмът и урбанизацията (вероятно унищожили находищата при градовете Балчик и Шумен), естествено ограниченият ареал и силно фрагментираните популации. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие; находището в Никополско попада в предложеното разширение на природен парк „Персина“, а находищата в Дунавската равнина са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, на екологията на вида и на застрашаващите фактори, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово, както и включването на находищата в Свищовско и Никополско в защитени територии.
Източници