Нарязанолистен тъжник (Spiraea crenata) е храст от семейство Розоцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Храст със стъбла, високи до 1 m. Клонките са леко ръбести, сиво-червени, вдървенели. Листата на нецъфтящите клонки са дълги 2,5 – 3,5 cm и широки около 2 cm, пепеляво-зелени до сиво-зелени, обикновено ланцетни до ланцетнообратнояйцевидни, целокрайни или от средата неравномерно дребно назъбени, с по 3 изпъкнали паралелни жилки от основата към върха от двете страни на средната жилка. Листата на цветоносните клонки са по-дребни, продълговато-обратнояйцевидни, цели. Съцветията са сенниковидни, с 10 – 20 цвята, по върховете на миналогодишните облистени клонки. Цветовете са дребни; чашелистчетата са дълги около 1,5 mm, триъгълни, а венчелистчетата – 2 – 3 mm, закръглени, бели до жълто-бели. Тичинките обикновено са по-дълги от венчелистчетата. Плодът е мехунка, изсъхваща при узряване. Цъфти май, плодоноси юни – юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и коренови издънки.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Североизточна България (десния бряг на р. Каменица, непосредствено край жп линията Каспичан – Русе), на надморска височина около 450 m. Общото му разпространение обхваща Източна и Североизточна Европа, Балканския полуостров и Северозападен Сибир. Обитава чакълести и каменисти, сухи, варовити места и е характерен елемент от реликтните понто-сарматски храсталачни степни съобщества. Единствената запазена досега популация е край р. Каменица, в местността Каньона, на 2 km от гара Каспичан; тя заема ограничена площ (около 2,5 дка) и се състои от няколко групи храсти, които ежегодно цъфтят. Размножаването е ограничено поради ниските възобновителни възможности чрез семена и наличието на активна паша на селскостопански животни. Популацията в находището „Кабиюшка могила“ не е потвърждавана отдавна и се предполага, че е изчезнала.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отбелязват земеделието и замърсяването на почвите (съседните територии са изцяло земеделски земи), железопътният транспорт, силно ограниченото разпространение, малочислената популация, ниските възобновителни способности на вида и привързаността му към специфично местообитание. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находището му е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. За опазването му са необходими обявяване на защитена територия и разработване на План за управление, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за съхранение в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници