Нишковидното секирче (Lathyrus filiformis) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата са високи 10 – 50 cm, без крила. Листата са чифтоперести, завършващи с осилче, с 1 – 4 двойки линейни до линейноланцетни листчета, дълги 12 – 50 mm. Цветовете са събрани по 2 – 7 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката е с еднакви помежду си зъбци. Венчелистчетата са бледопурпурни до бледовиолетови. Плодът е линеен, светлокафяв боб. Цъфти май – юли, плодоноси юли – август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по варовити скалисти поляни и склонове, върху плитки кафяви и планинско-горски почви, в окрайнините на гори от Picea abies с примес на Pinus sylvestris и Fagus sylvatica. В България се среща в Средните Родопи (селата Мугла, Кестен, Триград, Ягодина, Чаирски езера, хижа „Марциганица“), от 1250 до 1750 m надморска височина, където образува фрагментирани популации с плътност, варираща от единични индивиди до отделни групи. Общото разпространение на вида обхваща Южна Европа (Испания, Франция, Италия), Балканския полуостров (България), Северна Африка (Мароко, Алжир) и Азорските острови.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват ограниченото разпространение и унищожаването на местообитанията в резултат на пашата и туризма.
Популации на вида попадат в границите на поддържан резерват „Шабаница“ (село Кестен) и защитена местност „Чаирите“ (село Триград), а находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида, включването му в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Източници
Категория:Секирче