Одринският лопен (Verbascum adrianopolitanum) е двугодишно тревисто растение от семейство Живеничеви, балкански ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Двугодишно тревисто растение, гъсто просто дългоразклонено и жлезистовлакнесто. Стъблото е високо 60 – 150 cm, облистено, в долната половина разклонено, с възходящи, жлезисто влакнести разклонения. Приосновните листа са с дръжки, дълги 1,5 – 5 cm, с цели, продълговатоланцетни, жлезисти петури, дълги 5 – 10 cm и широки 1,5 – 2 cm, клиновидни в основата и ясно тъпоназъбени. Стъбловите листа са зелени, приседнали, островърхи – долните ланцетни, средните яйцевидноланцетни, остроназъбени. Цветовете са разположени поединично в рехаво класовидно съцветие. Чашката е дълга 5 – 7 mm, разделена до основата, с ланцетни, островърхи или елипсовидни дялове. Венчето е 20 – 28 mm в диаметър, златистожълто, в основата гъсто и ясно напръскано със светли точки, по външната повърхност разсеяновлакнесто, а отвътре голо. Тичинките са 5, с дръжки, гъсто покрити с виолетови папили, като двете долни са голи в горната си третина. Семената са дълги 0,7 – 0,8 mm, коничнопризматични. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Обитава сухи, припечни, тревисти и каменисти (силикатни и варовити) места, изоставени ниви и силно разредени дъбови (благунови и границови) гори. Популациите заемат ограничена площ и са малочислени, а семенното възобновяване е затруднено. В България се среща в Стара планина (Средна – селата Твърдица и Чочовене, Сливенско), Източните Родопи (между Крумовград и Ивайловград – селата Гугутка и Горно Луково, край язовир „Ивайловград“, село Черна черква), Тракийската низина (селата Мезек и Камилски дол, Свиленградско; село Градище и между селата Лозен и Черна могила, Хасковско; село Коларово, Старозагорско) и Странджа (между село Факия и град Средец), от морското равнище до около 1000 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Балканския полуостров (България, Североизточна Гърция и Европейска Турция).
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват пашата на селскостопански животни, залесяването и самозалесяването, ниската плътност и малочислеността на популациите.
Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват мониторинг и проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията, на застрашаващите фактори и на състоянието на местообитанията, включване на находища в защитени територии и събиране на семена за съхраняване в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници