Панчичев млечник (Cicerbita pancicii) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблата са голи, високи 60–130 cm. Листата са дълги 50–60 cm и широки 20–170 mm, лировиднонаделени, с един голям, триъгълен дял и няколко двойки по-дребни, повече или по-малко яйцевидни странични дялове, по-къси, но не толкова широки, колкото връхния дял; средната жилка между дяловете е тяснокрилата. Кошничките са дълги 10–17 mm и широки 9–12 mm, събрани в тясна щитовидна метлица. Обвивните листчета са ланцетни или линейноланцетни. Цветовете са сини. Плодосемките са дълги 5,5–6,5 mm, с триъгълно напречно сечение, нестесняващи се към върха. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми. Семената се разпространяват от вятъра. Размножава се и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Рила (долината на Крива река, край пътеката за Рилския манастир), от 1000 до 1600 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща България, Албания, Западна Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора. Обитава влажни сенчести и крайпоточни места в иглолистния пояс. Среща се с единични индивиди.
Природозащитен статут Отрицателно действащите фактори са неизвестни; находищата на вида се намират в незасегнати от човешката дейност места. Те попадат в границите на природен парк „Рилски манастир“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се посочват детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации и на биологията и екологията му, провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници