Перидикцион (Peridictyon sanctum) е многогодишно тревисто растение от семейство Житни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата са високи 40 – 80 cm, изправени, голи, в основата с фина мрежовидна обвивка, образувана от разпадането на старите листни влагалища. Листата са нишковидни, твърди, голи, със силно подвити ръбове, с диаметър 0,8 – 1,5 mm. Съцветието е класовидно, с 5 – 10 класчета. Отделните класчета са странично сплеснати, дълги 10 – 15 mm, с 4 – 7 цвята. Плевите са почти равни, ланцетни, заострени, голи. Плевиците са дълги 8 – 10 mm; долната е гола, с връхно разположен, 5 – 8 mm дълъг осил, а горната е с грапави ръбове. Плодът е зърно. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Размножава се вегетативно и със семена.
Разпространение и местообитания Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви на варовити каменисти терени в отворени тревни съобщества. Образува малочислени популации. В България се среща в Славянка и Пирин, на 1000 – 2000 m надморска височина. Общото разпространение на вида е ограничено до Балканския полуостров (България и Гърция).
Природозащитен статут Отрицателно действащи фактори са разкъсването на хабитата вследствие на залесяването на варовитите склонове с черен бор, пашата и ограниченото разпространение. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България; част от тях са на територията на резерват „Алиботуш“ в Славянка. Необходимо е разширяване на границите на резерват „Ореляк“ в Пирин с цел включване под режим на охрана на находищата по източните склонове на връх Баба, ограничаване на залесителните мероприятия и пашата, както и проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори.
Източници