Плосколюспестото подрумиче (Anthemis virescens) е едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.

Описание Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблата са многобройни, високи 40 – 60 cm, разклонени и голи. Листата са двойноперести, разсеяновлакнести, средните дълги около 5 cm и широки 4,5 cm, с тяснолинейни дялове, завършващи с осилче на върха. Кошничките са с диаметър 30 – 35 mm. Обвивката е гола; обвивните листчета са кожести, външните продълговато-триъгълни и заострени, останалите продълговатоланцетни, с разкъсан ръб и разкъсаноципест връх. Езичестите цветове са жълти. Плодосемките са дълги 1 – 1,5 mm, едва четириръбести, зърнестограпави по ръбовете. Цъфти юни – август, плодоноси август – октомври. Размножава се със семена.

Разпространение и местообитания Среща се по тревисти места, необработвани и изоставени ниви в покрайнините на горите, синори и песъчливи места в пояса на дъбовите гори, върху карбонатни черноземни и канелени горски почви. Образува фрагментирани популации с разпръснати единични или групирани в малки групи индивиди. В България е разпространено по Черноморското крайбрежие, в Източна Стара планина, Източните Родопи, Тунджанската хълмиста равнина и Странджа, до около 300 – 500 m надморска височина. Видът е български ендемит и в общото си разпространение се среща единствено в България.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват разораването на находищата, обрастването с храсти и дървета, рудерализирането и ниската конкурентоспособност на вида. Той е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие; една от популациите попада в границите на природен парк „Сините камъни“, а част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, обявяване на някои находища (например в Източните Родопи) за защитени територии, мониторинг на състоянието на избрани популации и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Източници