Разпростряната сибалдия (Sibbaldia procumbens) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни, глациален реликт. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла са високи 2 – 5(20) cm, полегнали или приповдигащи се, влакнести. Приосновните листа са тройни, а листчетата са дълги 5 – 20 mm, обратнояйцевидноклиновидни, на върха с 3 зъбци, обикновено влакнести. Цветовете са с диаметър до 4 mm, по няколко в лъжливи сенници. Чашелистчетата са дълги 3 – 4 mm, прилегналовлакнести, а венчелистчетата – дълги 1 – 2 mm, ланцетни до продълговатолопатовидни, жълто-зелени, опадващи. Тичинките обикновено са 5. Плодът е съставен от няколко яйцевидни, голи орехчета. Цъфти юни – август, плодоноси през август – септември. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България се среща в Пирин (връх Вихрен), Рила (връх Мусала) и Родопите (Западни – над Батак), на надморска височина 2000 – 2800 m. Общото му разпространение обхваща Северна Европа, планините на Средна и Южна Европа, Балканския полуостров, Западен Сибир и Северна Америка. Среща се по високопланински скални поляни и тревисти склонове. Образува фрагментирани, малочислени популации, като индивидите растат на малки групи.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват изпотъпкването на индивидите от развитието на туризъм в част от находищата, ниската численост и фрагментираност на популациите и ниската конкурентноспособност на вида. Част от находищата попадат в границите на националните паркове „Пирин“ и „Рила“, а всички находища са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популациите, както и събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници