Розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia) е храст от семейство Върбови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Храст, висок до 1 – 2 m, с пълзящо, разклонено стъбло. Листата са до 10 пъти по-дълги, отколкото широки, отгоре голи, а отдолу копринестовлакнести. Ресите са странични, на къса дръжка, с обратнояйцевидни, копринестовлакнести прицветници; мъжките реси са дълги до 1,5 cm, а женските – до 3,5 cm. Тичинките са 2, свободни, почти 3 пъти по-дълги от прицветниците, а женските цветове имат по 1 нектарна жлеза. Цъфти април – май, плодоноси май – юни. Размножава се вегетативно и със семена, като възобновяването е силно ограничено.
Разпространение и местообитания В България се среща в Софийския район (с. Цръклевци) и Знеполския район (Чокльово блато), на около 800 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Европа – Скандинавския полуостров, Централна и Източна Европа. Обитава влажни ливади, мочурливи места и торфища с променлива влажност през годината и кисел субстрат (pH 5,6). Видът е намиран в района на Чокльово блато при с. Байкалско, но последният сбор оттам е от 1929 г. През 2006 г. е установена неизвестна дотогава популация в Софийско, изградена от няколко десетки храста с височина 30 – 40 cm, поддържани на такава височина поради периодичната коситба; заеманата площ е около 500 m².
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отчитат засушаването на климата, отводняването на местообитанията, разораването, промяната на режима на ползване и слабите възобновителни способности. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходимо е възстановяване на популацията в района на Чокльово блато с материал от находището при с. Цръклевци и обявяване на защитена местност в новооткритото находище.
Източници