Румелийско подрумиче (Anthemis rumelica) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение с вертикално, разклонено коренище. Стъблата са многобройни, високи 10 – 20 cm, облистени в долната половина, гъсто прилегнало сивовлакнести. Листата са простоперести, на дълги дръжки, гъсто сивовлакнести. Кошничките са с диаметър 20 – 25 mm, единични по върховете на стъблата. Обвивните листчета са жълто-зелени, влакнести, с ясен кафяв ципест ръб. Езичестите цветове са бели, дълги 8 – 10 mm, а тръбестите – жълти. Прицветните листчета са продълговатоланцетни до яйцевидни, голи, равни на цветовете. Плодовете са обратнопирамидални, 4-ръби, с ясни ребра, дълги 1,5 – 2,0 mm, гладки, с много къса коронка. Цъфти април – май, плодоноси юли – август. Опрашва се от вятъра и от насекоми, размножава се със семена и вегетативно чрез издънки.
Разпространение и местообитания В България се среща в Черноморското крайбрежие (р. Ропотамо, с. Кондолово, с. Фазаново, Бургаско), Североизточна България (Мадарско плато), Предбалкана (с. Крапец, с. Смоляновци), Източна Стара планина (природен парк „Сините камъни“, Айтоска планина), Струмската долина (Благоевград), Славянка (Стъргач планина), Източните Родопи (Златоград, Кърджали, Железни врата, Момчилград), Тракийската низина (Хасковско), Тунджанската хълмиста равнина (Казанлък, Сакар планина, Тополовград, Светиилийски възвишения, с. Омарчево) и Странджа (с. Дервент, с. Странджа), от морското равнище до около 1000 m надморска височина. Видът е български ендемит. Расте по скалисти, песъчливи и тревисти места в зоната на смесените дъбови гори, в дъбови и букови гори. Популациите са пространствено изолирани, разкъсани, образувани от единични растения или не много на брой групи от по няколко индивида.
Природозащитен статут Местообитанията на вида са свързани с ерозирани терени, силна урбанизация и пътно строителство; ограниченото разпространение и малката численост го застрашават с унищожаване. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е регистриран в списъка на застрашените растения на IUCN с категория „рядък“. Част от популациите му са на територията на природните паркове „Сините камъни“ и „Странджа“, а повечето находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са проучване на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите, с цел оптимизиране на режима на охрана, както и съхраняване на семена в Националната семенна банка.
Източници