Руска самодивска трева (Peucedanum ruthenicum) е многогодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 35–90 cm, плътно, голо, зелено или пурпурно. Приосновните и долните листа са на 8–17 cm дълги дръжки, три пъти тройнонаделени; крайните дялове са дълги 2–5 cm и широки 1,5–2,6 mm, линейни, тревисти, голи. Средните стъблови листа са на 3,5–10 cm дълги дръжки, нишковидни, с широки стъблообхващащи влагалища. Главните лъчи са 10–18, неравни помежду си, 2–7 cm дълги, голи, с обвивка от 1–3 линейни, опадащи листчета или обвивката липсва. Сенниците са с 15–25 цвята, венчелистчетата бледожълти. Мерикарпиите са равни или почти равни на плодната дръжка. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Видът е разпространен в Югоизточна Европа и Кавказ. В България се среща в Североизточна България (Кабиюшка могила), Стара планина (Източна – Рижка планина, връх Беклембир) и Тунджанската хълмиста равнина (ливадите край село Дунавци, Казанлъшко), на надморска височина 300–500 m. Расте по сухи, каменисти и тревисти места, обикновено на варовик, но и по умереновлажни мезофилни ливади, с малочислени популации.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са силно фрагментираните, малочислени популации с ограничени възобновителни способности, както и разораването на мезофилните ливади. Популацията на Кабиюшка могила попада в границите на защитена местност „Могилата“, а находищата са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се предвиждат мониторинг на състоянието на популациите и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници