Сенниковиден полипорус, наричан още рогочовка (Polyporus umbellatus), е вид гъба от семейство Polyporaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодното тяло е с диаметър 20–30 cm, съставено от късо пънче и закръглена горна част с многобройни разклонения, завършващи с кръгли, нежни шапки. Пънчето е централно, дебело 2–5 cm, бяло до кремаво, силно разклонено; разклоненията са по-дебели в долната част, връхните – тънки, носещи плоски или вдлъбнати в средата шапки с диаметър 1–3(4) cm, охрени до сиво-кафяви, с дребнолюспеста или финовлакнеста повърхност. Тръбестият слой е разположен под шапките, дебел 2 mm, бял до кремав; порите са силно низбягващи, едноцветни, многоъгълни. Месото е бяло до кремаво, меко в младо състояние, при старите твърдо и чупливо. Спорите са цилиндрични, 7–10 × 2,5–3,5 µm, безцветни, гладки. Образува единични плодни тела през юли – октомври. Плодните тела се развиват от подземен, многогодишен склероций.
Разпространение и местообитания Видът е разпространен в Европа (Средна и Южна), Азия и Северна Америка. В България се среща в Стара планина (Средна – до Троянския манастир), Рила (над хижа „Елешница“) и Средна гора (Западна – Лозенска планина, над Кокалянско ханче). Среща се в основата на пънове и на почва около тях в широколистни гори (бук – Fagus, дъб – Quercus, габър – Carpinus, кестен – Castanea и др.).
Природозащитен статут Основна заплаха за вида е промяната на хабитатите в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари и др. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Едно от находищата е на територията на природен парк „Рилски манастир“, а част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки са проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията.
Източници