Стрибърниева козя брада (Tragopogon stribrnyi) е двугодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.
Описание Двугодишно тревисто растение. Стъблата са високи 60–120 cm, мековлакнести. Листата са ланцетни, широки 10–40 mm, с вълновиднонагънат ръб, влакнести. Дръжките на кошничките са неудебелени. Обвивните листчета са около 8. Езичестите цветове са жълти, едва по-дълги от обвивката. Плодосемките са покрити с дребни люспи, с къса човка и хвърчилка от перести власинки. Цъфти през май – юли, плодоноси през юни – август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по тревисти и каменисти места на хълмове и по горски поляни в ксеротермния дъбов пояс върху излужени горски почви; в миналото се е срещал и край лозови масиви. Образува фрагментирани, малочислени популации. В България е установен по южното Черноморско крайбрежие (Еминска планина), в Средните Родопи (Асеновградско), Тракийската низина (с. Поповица) и Тунджанската хълмиста равнина (с. Каменна река, Ямболско), до около 500 m надморска височина. Находищата не са потвърждавани от първата половина на XX век, а посочванията за Северното Черноморско крайбрежие, Витошкия район, Рила и Западните и Източните Родопи вероятно са погрешни. Видът е разпространен единствено в България.
Природозащитен статут Сред заплахите за вида са унищожаването или намаляването на площта на местообитанията вследствие на селскостопанска дейност (разораване, прекомерна паша), залесяване, прекомерно обрастване с дървесна и храстова растителност, промяна в режима на ползване на земите (унищожаване на старите лозови масиви или промяна в начина на обработването им), както и ограниченият ареал, ниската численост на популациите и ниската конкурентоспособност на вида. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Еминска планина попада в границите на защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се препоръчват проучване на находищата и установяване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, обявяване на някои от находищата за защитени територии, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници