Юмрукчалско шапиче (Alchemilla jumrukczalica) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са високи 10 – 25 cm, в долната част гъсто, а нагоре разредено разпереновлакнести или голи. Приосновните листа са бъбрековидни, 7(9)-делни, отгоре с различно по гъстота овласяване, а отдолу гъсто разпереновлакнести; дръжките им са дълги 3 – 8 cm. Стъбловите листа са дребни, малко на брой и влакнести както приосновните. Съцветията са рехави, с гъсти цветни снопчета. Цветовете са 3,5 – 4,5 mm в диаметър, зеленикавожълти; чашелистчетата са широко продълговатотриъгълни, а дяловете на външната чашка яйцевиднопродълговати, целокрайни, като 2 или 3 от тях носят по 1 – 2 зъбчета. Плодът е орехче. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно. За развитието му е необходима висока почвена и въздушна влажност.
Разпространение и местообитания Видът е български ендемит, разпространен единствено в Стара планина (Средна – между хижа „Васил Левски“ и връх Ботев; Карловското пръскало, хижа „Рай“; хижа „Тъжа“ – местността Смесите; край пътеката от местността Стъпалата за връх Кадемлия), на надморска височина 1600 – 1800 m. Расте поединично по влажни скалисти места и край потоци в района на горната граница на гората. Популациите са формирани от малък брой индивиди, значително раздалечени един от друг.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са ограниченото му разпространение, ниската плътност на популациите, утъпкването и унищожаването при преминаване на туристи през находищата, както и промените в климата – затопляне и засушаване.
Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите му попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, а част от тях – в резерватите „Стара река“ и „Джендема“; находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът се съхранява ex situ в колекция на Института по ботаника при БАН. Необходими са мониторинг върху състоянието на популациите и възобновителните им възможности с цел оптимизиране на режима на охрана, а при нужда – реинтродукция в естествените хабитати на материали, поддържани ex situ.
Източници