Mannia triandra е вид талусен чернодробен мъх от семейство Айтониеви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Кратко живеещ многогодишен талусен чернодробен мъх, който за разлика от близкия вид Mannia androgyna не излъчва миризма на кедрово масло. Талусът е синкаво-зелен, с ясно очертани въздухоносни празнини, дихотомично разклонен, със сърцевидни дялове, отдолу с дребни безцветни или бледорозови коремни люспи. Видът е еднодомен; дръжката на архегониеносците е дълга 2–15 mm, с единични безцветни люспи на върха и в основата. Спорите са едри, със слаб потенциал за разселване на далечни разстояния. Не образува развъдки.
Разпространение и местообитания В България видът е намиран в Средна Стара планина (Троянски Балкан, местността Венците) и в Южен Пирин (хълмът североизточно от с. Нова Ловча). Среща се върху открита варовикова почва между скали и в скални пукнатини. Видът е субконтинентален-субалпийски и в световен мащаб е разпространен на Балканския полуостров, в Южна и Централна Европа, Централна и Източна Азия и Северна Америка.
Природозащитен статут Видът е чувствителен към сукцесионни промени, свързани с обрастването на откритите местообитания с храсталаци, със залесителни мероприятия и с прекомерно утъпкване. Включен е в Червената книга на мъховете в Европа в категорията „рядък“. Популацията в Средна Стара планина попада в границите на национален парк „Централен Балкан“, а находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на динамиката в числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори, мониторинг на популациите и обявяване на южните склонове на хълма североизточно от с. Нова Ловча за защитена територия.
Източници